Диди се срамува от родителите си
Реших да пиша до Вас, защото знам, че мога да остана анонимен (не искам скандали с жена си).
А и имам нужда от съвет – как да я променя поне малко? Как да я убедя, че прави грешка, като се отказва от всичко, свързано с провинцията, от родителите и близките си, оплаква се мъж пред в. „Лична драма“.
Като дойде в София, Диди все още говореше на диалект. Лично аз никога не съм й правил забележки за това. Знаех, че с времето ще свикне, но колежките много я подиграваха и тя тръгна на логопед.
Веднъж само си позволих да й кажа, че е излишно да се тормози. Правилният говор ще дойде от само себе си. А тя се обиди и дълго не ми говори. Започна редовно да ходи на кино и театър (така според нея правели софиянките), да си купува само маркови дрехи.
А напоследък се облича доста екстравагантно, с прекалено впити дънки и тесни блузки, което според мен за жена на 43 години и към 90 кг не е съвсем прилично…
Най-лошото е, че лъже колежките за родителите си, защото се срамува от тях. Казва, че са бивши учители, изкарва ги интелектуалци, а те, хорицата, са много добродушни, но простовати – бяха съвсем обикновени работници.
Отдавна са пенсионери, гледат си в градината зеленчуци, а в двора имат 20 кокошки и едно прасе.
Като се прибираме от градчето с пълен багажник буркани и домашни яйца, Диди гледа да не ни видят съседите, докато разтоварваме, да не се излага.
Чел съм, че както първите 7 години са най-важни, така и първите 7 прочетени книги са от значение. На Диди те не й липсват.
Дори нещо повече – освен че се наложи в службата и направи сериозна кариера, до ден-днешен не пропуска полезни курсове, семинари, квалификации.
Проблемът при нея не е в амбицията да е най-добра във всичко, а съвсем друг… Отраснала е в провинцията и малкото градче й е насадило трайни комплекси, от които страдаме аз и децата.
Преди година поиска да направим основен ремонт на жилището. Искаше да сложим ламинат и пердета от ръчно тъкана материя. Така правели приятелките й и сега това било модерно.
От седмица пък ме изнудва за парна баня, след което задължително трябвало да поканим колежките й да видят апартамента след ремонта.
Не че не можем да си го позволим, но аз лично бих се срамувал да развеждам гостите от стая в стая като на изложба. Парвенюшко е, но не смея да й го кажа.
Никога не съм имал роднини в провинцията и винаги ми е харесвало да ходим където и да било извън София, особено на палатка по нашето Черноморие. Но жена ми не ще и да чуе.
Казва, че всичко, което не е София, е забутана провинция. Затова пета година ги водя на море в Гърция или Турция.
Ще чакам с нетърпение съветите ви, защото със своите комплекси, глупави лъжи и фалшиви надувки вече определено започна да ме дразни и отблъсква. Тя го усеща, но не пада по гръб.
Намира хиляди доводи да докаже, че прави всичко за престижа на семейството ни, което обаче според мен започва да се руши.
А щом го казвам, значи имам сериозни притеснения…
Един съпруг
Източник:Лична драма
Снимка: Pixabay.com
Тя ,няма да се промени . Напусни я , ще става и по – зле . Тя от родителите си се отрича , та камо ли за теб да й пука . Това не е човек ,който държи на семейството . Сега ти се мъчиш , децата се мъчат , защото усещат всичко и тя се мъчи . Аз съм жена и ти го казвам .