Prekrasna.bg
Бременна с третото си дете, реших да прекарвам повече време със семейството си с цената на една голяма промяна…
За мен идеалният живот винаги е бил свързан с това никога да не съм далече от моите деца, да ги виждам как си играят и се развиват. Така съм израснала и аз – моите родители работеха в селското стопанство, домът ни беше сред полето и детството ми премина между училището и животните, които се отглеждаха в близката ферма. Много обичах да бъда с родителите си при тях, да ги галя и храня. Баща ми казваше: „Катя ще стане ветеринарен лекар.“
Много заета и много…неудовлетворена
Животът обаче реши иначе – на 21-годишна възраст започнах моята професионална кариера в банковия сектор, безкрайно далечен от света на животните. А още по-малко общо имаше по-късно между него и ролята ми на майка. Вече се бяха родили Кирил и Ели, синът ми беше на 5, а дъщеря ми на 3 годинки. Бях бременна с третото си дете – момиченце.
Това ме изпълваше с щастие, но и ме тревожеше. Не виждах как ще мога да съчетавам грижите по децата с моето работно всекидневие, което започваше рано сутрин с наполовина изядена закуска и продължаваше до 18-19 часа вечерта, без да съм имала възможност лично да отида да взема малките от детската градина. Прибирах се късно, не ми оставаше нито време, нито енергия да общувам пълноценно с тях. Бях на 32 години, живеех с втория си съпруг, който се грижеше за моите две деца като за собствени.
Въпреки голямата си заетост, той играеше с тях, готвеше им, грижеше се за цялото домакинство. В същото време ентусиазмът ми към моята професия постепенно се стопяваше – обичах контакта с клиентите, но с течение на годините виждах как автоматите заемат все по-голямо място в общуването и самата
Искам да съм при децата си
аз бях започнала да се чувствам като машина. Помолих моите началници да работя на непълно работно време, така че да имам един свободен ден в седмицата. Отказаха ми. Тогава прозрях, че е време за промяна.
Добрите идеи идват неочаквано
Но какво можех да направя? Оказа се вярно, че най-добрите идеи идват при най-неподходящи наглед обстоятелства. При мен това се случи, докато решех козината на моето куче. Вкъщи имаме три котки и две кучета. Помислих си колко много ги обичам и че това навярно е остатък от мечтата ми да стана ветеринарен лекар. Затова и така често водех децата в зоологическата градина.
Разбира се, вече бе късно да започна такова дълго следване, а и с децата това не беше възможно. Но имаше и други начини да бъда в контакт с животните и да превърна това в начин за препитание. Извиках Жоро и му казах: „Какво мислиш, дали не можем да отворим хотел за домашни любимци?“ Сама се изненадах от реализма в гласа си. Разбира се, това беше решението!
Точно в този цериод строяхме новата си къща. Беше предвидено да имаме два гаража и ателие за съпруга ми. Проектът претърпя промяна и цялата тази площ се превърна в нашия хотел за кучета и котки.
Изучих основно организацията на подобно заведение, свързах се със санитарните органи, получихме сертификат и след шест месеца дойде първият ни клиент!
Без всякакво съжаление обърнах гръб на банката и се захванах с възторг за новата си дейност.
Мъжът ми беше до мен и ми помагаше винаги когато това му бе възможно. Най-вече чувствах неговата морална подкрепа и вярата му, че ще се справя.
Щастие без вина
Днес вече нещата се развиват стабилно. Клиентите ни непрекъснато се увеличават. Хората веднага разбират, че техните животинчета се чувстват отлично в моите ръце. Когато не са на училище или на градина, трите ми деца са винаги пред очите ми, а непоносимото ми чувство на вина пред тях ме напусна завинаги.
Домът ми винаги е подреден, хладилникът – пълен, вечер посрещам семейството с топла храна. Освен това печеля добре, така че финансово нямам за какво да съжалявам. Върнах си спокойствието и семейното ми щастие е пълно!
Източник:Жуpнaл
Снимка: Pixabay.com
