Prekrasna.bg
Пиша ви, за да споделя нещо, което не ми дава мира.
Потърсих съвет от най-добрата си приятелка, но тя само се ококори срещу мен: „Ти с всичкия си ли си? Я не се бутай сама между шамарите…“
Никакво разбиране не получих от нея, а трябва да намеря успокоение и решение.
Проблемът е синът ми Антон. Той е на 25 г. и живее с гаджето си Бояна у нас.
Нямам причини да недоволствам – ползват неговата стая, и двамата работят, така че не ни тежат на бюджета, момичето е добро и възпитано.
Аз обаче, понеже много добре познавам сина си, знам, че не обича Бояна. Много е мил, грижовен, внимателен с нея.
Доколкото му е възможно, задоволява желанията й. Няма празник, за който да не й е поднесъл цветя и подарък. Работата й никак не е лека, затова често я прибира след втора.
Когато почивните им дни съвпадат, понякога заминават на вила, някъде в планината и с приятели или на спа.
При последното ходене на ски Бояна паднала много лошо и Антон почти на ръце я е свалил до хотела.
Още вечерта я докара в „Пирогов“ и докато лежеше с обездвижен крак, я гледаше като малко дете. Държи се като зрял мъж, изглежда влюбен, но аз знам, че не е.
Той не я обича
Преди да срещне Бояна, синът ми имаше бурна връзка с друго момиче.
Двамата бяха като остри камъни, много се караха, събираха се, разделяха се, все някакви драми имаше около тях.
Тя обаче беше първата му истинска любов. Докато чаках да се укротят, да си напаснат характерите и да се съберат, тя хвана самолета за Белгия и се установи там.
Половин година Антон не беше на себе си.
Ходех след него, говорех му какво ли не, дебнех го повече, отколкото като беше малък.
Страхувах се, че няма да я преживее. После се появи Бояна – пълна противоположност на предишната му приятелка.
Това момиче ми е все пред очите и не мога да си кривя душата – кротка, добра, умее да изслушва и да успокоява, не съм я чула да повиши тон.
Но аз знам, че Антон не я обича. Изпитва към нея всичко друго, само не и любов.
И големият ми проблем е дали да й кажа.
Може да ме помислите за луда, но тази истина рано или късно ще блесне и ще стане страшно.
Не искам да си представям какъв ужас ще преживее това мило същество.
Разочарованието й ще е жестоко и ще я съсипе, а тя не заслужава това.
Сигурно и вие се чудите дали наистина съм с всичкия си. Не съм се побъркала, повярвайте. Просто ме боли…
Вера
Снимка: Pixabay.com
Искам да се опитам да
ви дам съвет преди 25 години се запознах със съпруга ми не го обичах това беше истината направих го по същата причина да забравя роди ни се син след това дъщеря и както казахте вниманието му беше насочено изцяло към мен и децата с което тои ме спечели изцяло.Сега ние сме щастливо семейство и не искам да си помисля за живот без него.Рискувах и спечелих.Вие не може да знаете какво точно изпитва сина ви оставете ги след като момичето е добро тя ще спечели сърцето му нека рискуват.На него определено му трябва време но с доброто всеки свиква.Дано съм ви била от полза.
Много сте права г-жа те младите си знаят,не трябва да се бърка майка му
Уважаема Вера,това е животът и пътят на вашия син ,Не е ваша работа да казвате каквото и да е! Вие откъде знаете какво чувства синът ви след като самата вие споделяте че той е мил внимателен и е до нея в всеки момент!? Вие може само да ги подкрепяте но не и да се бъркате в отношенията им! Желая ви успех!
Ще бъда пряма-Не Ви е работа да наранявате от егоизъм бъдещата си снаха.Всичко ще рекушира върху синът ви.Трудно му е да повярва,че имал късмета да срещне по достойна за любовта му приятелка/от тази,която го е изоставила/и се старае да я спечели.А Вие ако найстина мислите и за двамата се радвайте на любовта им и ги подкрепяйте.Идеални и безгрешни няма.
„Какво е любовта? – това е грижа, нежност, топлота, опора в трудни моменти..“ из“ Тополчице, моя, червена забрадчице..“ На Чингиз Айтматов
Другото, мила е страст. А тя страстта с годините намалява и изчезва. Остава подкрепата и грижата за другия…
Оставете сина Ви да почувства кое е по- силно у него- животинското или човешкото?
НЕ И КАЗВАЙ! НЕ СЕ БЪРКАЙ. МНОГО НЕЩА МОГАТ ДА СЕ СЛУЧАТ И ПО-КЪСНО, НО ТИ МОЖЕ И ДА ГРЕШИШ!
Да ги оставя и да се спасява..коя е тя да се бърка в живота на момчето..тука майчините закони не вървят,,да му е говорила преди..
Според мен има друго нещо тук. Щом искате така директно да и разбие те сърцето. Говорете със синът ви питайте 1во него дали я обича или не. Или сте просто една стара и зла баба.
Е,това свекървите са много странни създания! Във всичко трябва да се намесите,да кажете мнение дори и да не ви го искат…
Истината е,че човек изпитва един път в живота такава бурна и детска любов,малко са щастливците,който остават с тях или нещастници,защото след като мине тръпката всичко умира. Това не означава,че не може да обичаш пак,щом се разбират и всичко върви,всичко е наред!
Аман от блюстители на „истината“ !!! Синът Ви е на 25, оставете го да лети, не се опитвайте вечно да му държите крилата. И ако искате наистина да сте полезна, единствения съвет, който можете да им дадете, е да живеят отделно. Без опека, наблюдения, анализи и дисекция на връзката им. Това е тяхната връзка, не Вашата и нямате място в нея. Никога не съм разбирал тази извратена форма на притрисане над рожбето. Горкото момиче, не заради сина Ви, независимо дали я обича или не, а заради Вас, с която ще трябва да споделя личния си живот под един покрив!
Не се бъркайте в неща ,които не са Ви работа,колкото и да си мислите,че са. Любовта е нещо което бързо изчезва. Само бракове базирани на общо уважение и разбирателство,преодоляват времето.
Егоизъм прикрит под формата на загриженост.
Не мога да преценя кое момиче обича или е обичал синът Ви, но съм сигурна, че Вие не одобрявате неговите избори.
Не ви съдя и не ви упреквам. Моят съвет е те да не живеят с вас, а да излезнат в отделно жилище. Сами да вземат решения каквито и да са те. Така никой няма да ви упреква, а и вие сама себе си.
И Вие не знаете,кое е по -силно ,преди или сега.Та те се чувстват добре ,колко се обичат,те си знаят..Но не мога да разбера защо толкова много искате да разрушите всичко това.И най -важното,защо искате синът Ви да е нещастен отново. Защото, според Вас, момичето щяло да страда,ами СИНЪТ ВИ?
Любовта има много лица – бурна, обсебваща, страстна, повърхностна, изпепеляваща, несподелена, вяла, арогантна, спокойна, властна… Вярно е, че човек цял живот долюбва първата си любов, ако не е споделил живота си с нея, вярно е, че всяка друга е различна от първата, но животът продължава… А истинското семейство се крепи на уважението един към друг и положените грижи за другия, разбирането на индивидуалните нужди и стремеж към хармония… Любовта не е семейство, но семейството е любов, която се изгражда с години, търпи развитие и може да е тиха или стихийна, но увлича в единство душите, не само телата…
Оставете ги да изживеят взаимоотношенията си, никой не е в сърцето на никого