Home / Споделено / Българинът не умее да си почива и това е!

Българинът не умее да си почива и това е!

Сигурна съм, че животът на повечето от нас е пълен хаос…

Допускаме да ни залеят възможно най-черните новини, стресират ни непосилни сметки за бита… Наобикалят ни непослушни деца или пък ни тормозят претенциозни родители.

За приятелите-менте дори не ми се говори. Знаете ли защо ви пиша?

Защото причината според мен за всичко това е една – ние не умеем да си почиваме.

Не сме научени да степенуваме ангажиментите си, да отсяваме доброто от лошото, а като излезем в отпуска или отидем на почивка, да направим така, че напълно да се абстрахираме от всичко, което ни натоварва.

Ще ви дам пример с мои познати, макар че като тях май е всеки втори българин.

Преди 9 години почина майка ми и остави в наследство голям апартамент. С брат ми го продадохме и си разделихме парите. Аз предпочетох да ги вложа в образованието на дъщерите си, а той купи един голям гараж и направи магазин за хранителни стоки.

И се започна – днес добра печалба, утре още по-добра, а от година насам вече не можем да се мерим с него. Така се увълчи, че чак се самоизяжда.

Неведнъж съм се опитвала да го приземя и да му обясня, че с тези бързи темпове дълго няма да изкара, че му трябва и почивка поне веднъж в годината.

почива

Нашенецът не умее да си почива

Той обаче не искаше и да чуе. Знаеше си своето и все ми казваше – ти, сестра ми, не се меси в моя живот, гледай си своя.

Да, аз си гледах своя, изучих децата, но брат ми се съсипа. През март получи инфаркт, спасиха го, но вече не е така жизнен, като някога. Жена му и синовете му хал хабер си нямат от бизнес, защото са свикнали само да получават.

Само че те, за разлика от брат ми, всяка година обикалят по чужбина. Когато лекарят го попитал: Абе, човече, ти почивка не знаеш ли какво е?, брат ми отговорил, че почивката е за обикновените хора, той имал бизнес.

Гледам го вчера, едва се държи на краката си…

Наел е персонал за магазина, а той лежи пред телевизора в хола, коментира новините или съседите, тормози се за всичко и през ден вдига кръвно.

И пак не знае какво да направи, поне малко да укрепи здравето си. Ядосва се на всяка дума, която чуе, и на всеки, който се опита да му налее малко мозък в главата. Като че ли ще живее 200 години.

Виждам и колегите ми как действат – единият през отпуската отиде да работи допълнително по 10 часа на ден, за да изкара 400-500 лева отгоре, та да имал бели пари за черни дни.

Друга една колежка 2 седмици през отпуската беше принудена да остане вкъщи и да си гледа турските сериали, защото даде пари на сина да си купи не знам си какъв нов модел телефон.

Съседката под нас пък с парите, които беше събрала за отпуската, прати щерка си в чужбина, че – видите ли – детето било вече в 8-и клас, и не било излизало зад граница.

Ей, хора, един живот живеем, трябва да мислим и за себе си. За да можем да работим, ни трябва и почивка.

Децата като пораснат, си хващат пътя и може и да не ни погледнат.

Родителите пък, като остареят, е нормално да имат нужда от нас.

Само че тогава ние вече ще сме грохнали от бачкане и нито сили за тях ще имаме, нито за себе си. Това живот ли е?

Цветанова

Скъпи читатели, можете да ни пишете на e-mail info@prekrasna.bg

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*