Аз съм Надя Колева на 26 г. от Перник.
С мъжа ми ни свърза голямата любов. Сключихме брак две години, след като се запознахме. Сега обаче сме като врагове.
Като се връщам назад във времето и се сещам за различни жестове, с които си показвахме какво означаваме един за друг, ми се плаче. Днес не се поглеждаме.
Не успях да забременея и това влоши отношенията ни. Притисках го и той започна да страни.
Болката ме накара да се затворя в себе си и да обвинявам всички за това, че нямам бебе. Много ме боли и искам да върна времето назад.
Искам да ме гледа с любов в очите и да шепне името ми. Толкова сме студени един към друг, че дори не ни се прави любов.
Гледаме се като врагове, говорим си като врагове, а трябваше да сме приятели.
Толкова го обичах, а сега не обичам дори себе си.
И двамата изживяхме провала си като твърде дълбоко и се обвиняваме взаимно. А така не мога да живея повече.
Как да върна времето назад, как да си върна любовта, как да бъда щастлива?
Само с приказки не става, но сякаш нямам сили за повече.
Надя
Снимка: Pixabay.com
Съжалявам за случилото се,но ако това ще те утеши има и по лоши неща……….Аз съм ги преживял,просто трябва да се продължава напред.Дали сама или със него,човек не трябва да се предава!!!
От личен опит ще кажа, че веднъж нещо изживяно- втори път не се връща. Ако той не забелязва, че нещата между вас видимо не вървят, без да е нужно да му го казваш, значи… От моя гледна точка нещата стоят така- недей да говориш за тази празнина между вас, която я има в момента, опитай се в рамките на някакво определено от теб време да му покажеш, че имаш чувства към него, и че искаш нещата да бъдат по старому. Ако той не отвръща на твоите усилия… помисли, все пак бракът е сериозно нещо. А помисляла ли си дали причината за отчуждението ви не е страничен фактор (друга жена) ? Р.S. : А ако проблемът за него се визира в това, че все още не си забременяла, да се поинтересува малко от теб и защо това не се случва, вместо да се държи „като враг“.
Здравей,Надя!
Искам да ти припомня ,че за сплотяване на семейството -по-голяма роля е дадена на жената.Опитай да създаваш уют и топлина в семейството.Правете повече неща заедно.Премълчавай,дори и да не си съгласна с някое негово мнение,а в подходящ момент го убеди че не е прав.искай по-често да знаеш как се чувства,какво му се прави,къде му се ходи и ще видиш,че нещата ще потръгнат.Понякога мъжете са по-лабилни психически особено,когато има такъв сериозен проблем-липса на деца.Потърсете изход от това положение-консултации при специалист,алтернативно лечение,не се дърпай,дори и той да прави точно това.Ти се жената-ти си стълба в семейството.Докажи му че държиш на него!Успех!