Prekrasna.bg
Добър ден на всички.
Аз съм Христина от Асеновград, но от години живея в Атина.
Заминах преди години, след като с бившия ми вече мъж се разделихме заради парични проблеми. Двамата имаме един син – Христо, който тази година навършва 25.
Преди две години той сключи брак с едно момиче от Пловдив. Според мен им беше много рано, но казаха, че се обичат и няма смисъл да чакат.
Речено – сторено. Вдигнахме голяма сватба.
Разбира се, аз също се включих със средства. Все пак ми е единствен син. Баща му даже не се появи на сватбата, защото имал важна работа. Но както и да е, не за това ви пиша…
На Коледа реших да се прибера и да прекараме празниците заедно.
Предварително ги попитах дали може и те се съгласиха.
Заедно приготвихме храната, беше ни топло и уютно. Или поне аз така го усетих.
След вечеря леко намекнах, че вече искам да гушкам внуче и се надявам, че на следващата Коледа подаръците под елхата ще са повече.
Искат да им купя апартамент
Христо само се усмихна, но Ани най-нагло ми заяви: “Или ни купуваш апартамент, в който да живеем на спокойствие, или няма да видиш внуче”.
Не можах да повярвам на ушите си и я попитах какво й става.
Тя продължи: “Ама ти как ги мислиш тия работи?! Тук, в България, ни е много трудно. Ти работиш в Гърция, там ти плащат добре, купи ни един апартамент и всичко ще бъде прекрасно!”.
Рязко смених тона и й казах, че нямам намерение, нито пък сили да работя още 30 години, за да изплащам ипотечен кредит. Добавих, че през годините винаги съм била щедра и съм пращала пари за всякакви поводи.
Тя не закъсня с отговора: “Да, да, знаем ги твоите пари за семки…”.
Аз започнах да плача, а Ицо ни каза да престанем.
Жена му се прибра в спалнята, а ние двамата стояхме безмълвни на кухненската маса. Не знаех какво да му кажа.
Сигурно съм стояла така половин час, взех си палтото и отидох на хотел.
Синът се опита да ме спре, но аз нямах желание да ги виждам и чувам точно в този момент.
Няколко дни след тази случка се прибрах в Гърция. Не казах “чао” на никого.
Никой нито ми се обади, нито ми писа в месинджъра.
Сега не знам какво да правя. Да, синът ми липсва, но няма да си затварям очите пред такава наглост.
Крайно време е да поговори с жена си.
Само не знам как да изтрия от съзнанието си изречените лоши думи…
Христина
Снимка: Pixabay.com
