10 години се опитвам да го забравя… Как да продължа?

Какво да правя сега?

Бях на 23 години, когато дойдох да следвам в Щатите. Бях едно младо, наивно и недостатъчно зряло момиче. На първия ми ден в университета съдбата ме срещна с 10 години по-големия от мен тогавашен приятел. Той беше италианец – Франческо.

Той стоеше точно срещу мен на масата. На масата имаше още около 20 човека, но очите ми виждаха само него.

Изведнъж, като ни се срещнаха погледите, аз усетих нещо много странно… Като че ли се влюбих! Без да си го и помисля, усетих, че съм намерила някой, който ми е липсвал цял живот… Все едно съм го търсила навсякъде неволно.

Усещах това всеки път, когато се срещахме и погледите ни се засичаха.

След известно време се оказа, че сме имали общи приятели. Така започнахме да се виждаме и започна нашата връзка.

Аз научих италиански, а той научи български. Никога не се бях чувствала така, както с него! Изпитвах еуфория, когато сме заедно.

След 2 седмици обаче разбрах, че той е женен и има дете… Целият ми свят се срина! Не исках да продължавам, но вече го обичах прекалено много. Оказа се, че е пред развод заради изневерите на жена си, която тогава беше в Италия. За мен беше започнало да става всичко много трудно и финансово и трябваше да се прибера в България.

Прибрах се, бях в огромна депресия! Затворих се вкъщи около 3 месеца и единственото, което правех, е да говоря с него по скайп. С други хора не ми се общуваше. Говорихме часове наред с него, всеки ден. След около 3-4 месеца се върнах в Щатите, а той ме чакаше на летището. Заведе ме в квартирата,

която той намери за мен.

Беше ми приготвил и ядене, защото винаги се грижеше за мен. Интересуваше се дали съм гладна, или не, дали имам джобни за храна… Беше ми и ката баща.

Оказа се, че жена му беше решила да не се развежда с него заради детето.

След няколко месеца той ми каза, че тя и детето ще идват и че ние двамата нямаме бъдеще. Пак ми се срина всичко!

Мина година, не можах да го забравя.

Срещнах сегашния ми приятел – Джино (и той е италианец, от един и същи град с Франческо). След няколко години му родих дете. Дори аз Франческо и Джино имахме общи приятели.

С Франческо продължихме да си пишем. Той не беше щастлив с брака си, а аз – с връзката си. Не минаваше и ден, в който да не мисля за Франческо. Не минаваше и време без Франческо да пита нашия общ приятел за мен. Интересуваше го как съм и какво правя.

Бяхме се срещнали няколко пъти съвсем приятелски, той ми честити и рождения ден – така и не го забрави. Аз също не забравих неговия.

Аз трябваше да се омъжа за Джино на 19-и януари, но го отложихме за лятото.

Франческо ме потърси на 21-и януари, за да ми каже, че се е развел и така аз реших да не се омъжвам за Джино.

Франческо беше казал на всички наши общи приятели и на семейството си, че пак сме заедно.

Аз казах на Джино, разбира се, че пак говорим с Фран и че все още го обичам след всички тези години. Фран също не беше спирал да ме обича и да мисли за мен така, както и аз за него.

2 години не се прибрах в България, само и само да можем да се виждаме с Фран и да прекарваме време заедно.

Отказах се от брака си с Джино. Запознах детето си с Фран, а той ми предложи аз и детето да се преместим да живеем при него.

Не искам да отнемам детето от Джино, не искам и да разбивам сърцето на Джино, но 10 години чаках да забравя Фран. Не успях…

Анелия

Снимка: Pixabay.com