Аз й помогнах и очаквах същото от нея
Здравейте!
Искам да споделя с вас история си, защото имам нужда от съвет.
В студентските ми години не намирах сродна душа.
Мъкнех се предимно – поради липса на голям избор, с едно момиче, което иначе не ми беше много-много присърце.
Пак казвам, нямах много голям избор.
След като завършихме, тя ме помоли да й стана кръстница. Да, именно мен, явно защото не е имала други подходящи приятели в обкръжението си…
А аз тамън мислех повече да не се виждам с нея.
Но се съгласих. Вярваща съм, помислих си, че ще направя добро, въпреки че никога не съм я приемала за сродна душа.
Тя се възползва от мен.
Станах й кръстница, тя си получи документа, че е кръщавана, явно това й е трябвало, за да може да сключи брак.
Една Нова година бях поканена на сбирка, а тя нямаше къде да отиде.
Съжалих я и попитах дали не мога да взема и нея. Тя дойде и там се запозна с… бъдещия си мъж.
На следващата Нова година аз нямаше с кого и къде да празнувам.
Тя отиде с въпросния човек и компания да празнуват извън София…
Не беше само с него и можеше да покани и мен, но не го направи.
Повдигнах въпроса, а тя ми отговори, че „трябва да порасна и че светът не се върти около мен!”.
Оттогава не общувам с нея. Тя сега живее с него и имат две деца.
Не поддържаме контакт, но не успях да остана безразлична и й пожелах задочно „брак по сметка“ и т.н.
Грешна ли съм?!
Животът е един и има кой да ни съди и тук, и в отвъдното… Защо и можех ли да остана безразлична към тази неблагодарница?
Кой е по-грешен – аз или тя?!
Анонимната
Ако искате да публикуваме и Вашата история, пишете ни във Фейсбук.