Някои мечтаят за бизнес кариера, други – да бъдат известни. Аз пък исках да си намеря съпруг.
Ще започна с това, че бях и продължавам да съм много красива. Ако трябва да оценявам своята външност по десетобалната система, то смело бих си писала 10. Да, имам самочувствие, но то е с покритие, повярвайте.
В училище бях точно от онези момичета, които определят като „популярни“. Но не си мислете, че бях лека и лесна. Нищо подобно! Знаех си цената. Радвах се на вниманието и интереса от страна на моите съученици (пък и на някои учители), но не им давах никакви надежди. Бях издигнала жестока стена и всички знаеха, че съм непробиваема.
В резултат – на абитуриентския си бал бях сигурно единствената девственица. И не ме беше никак срам от този факт. Бях чела достатъчно литература, така че бях добре „подкована“ по всички въпроси и знаех (поне на теория) какво и как да направя…
Моята мечта
Бях решила да подаря девствеността си на онзи, който ще стане мой съпруг. С външността си спокойно можех да стана манекенка и да вкарам в леглото си някой богат чичко, който да угажда на всеки мой каприз. Можех да стана и фолк певица и пак да забия богаташ. Е да, обаче аз не исках такъв живот. Моята мечта бе да живея като в американските филми.
Така си представях нещата: сутрин ставам рано и правя закуска на децата (поне 3 на брой), сипвам горещо кафе в чашата на съпруга ми, после го целувам на прага, а той отива на работа, махам на децата, докато те се качват в училищния автобус, а аз стоя пред скъпата ни двуетажна къща.
В мечтите си съм домакиня и не работя, защото съпругът ми има успешен законен бизнес и изкарва добри пари, за да живеем всички охолно. Свободното си време запълвам с пазаруване, благотворителност, срещи с други жени на богати мъже – обединени от някакво хоби. Точно като в американски филм, нали ви казах.
Въпросът беше, че за да постигна тази мечта, трябваше да срещна точния мъж. Ясно ми беше, че ако го чакам да ми дойде на крака, мога да си остана с чакането. Не исках също така българин, защото не вярвах в честното забогатяване у нас. А исках да живея като нормален човек, не да треперя от страх.
За да бъда щастлива, ми трябваше чужденец.
Затова си съставих план. На първо време станах студентка – не исках да градя кариера, исках да се възползвам от възможността да отида на бригада в чужбина, за да спестя малко пари. Те ми бяха нужни, за да приведа плана „Съпруг“ в действие.
План А
На море в Гърция
Най-близката и достъпна дестинация за лов на чужденец. С моя приятелка заминахме за Атина. Още същата вечер се появихме в най-лъскавия местен клуб. Лъстиви мъжки погледи галеха тялото ми. А аз избирах. Спрях се на момче на моите години – с доста добра визия като за грък и супер богат татко (както разбрах от бармана). Закачката между нас се получи бързо и лесно. Но! Той не искаше нищо сериозно. Не беше познал.
План Б
Романтична Италия
Винаги съм свързвала Италия с романтичните й мъже. И понеже знам, че всички пътища водят към Рим, реших, че и моят натам трябва да върви. Късметът ми проработи бързо. Харесах си улегнал мъж с представителен вид. Италианецът ме гледаше в очите и пърхаше от възторг около мен. Естествено, започна да намеква за усамотяване и т.н. Деликатно охладих ентусиазма му. На летището влюбеният ми бъдещ съпруг се кълнеше, че ще ме последва още следващата седмица.
И удържа на обещанието си. Появи се точно след седмица в София: още по-влюбен и по-ентусиазиран да ме метне в леглото. Почти се бях навила, когато разбрах истинските му намерения: идеята му беше да му стана любовница.. Господинът се оказа женен. Е, няма идеални неща. Посочих му вратата, преди дори да стигнем до леглото.
План В
Газ до Острова
Отидох до Париж, но не попаднах на изисканите френски господа, които очаквах. Пък и във Франция конкуренцията си е жестока. Реших, че не си заслужава да се бутам с лакти за някакво парче месо (да ме извиняват мъжете). Реших да отскоча до Лондон. Хем да разгледам града, хем да си потърся подходяща партия. Какво пък – с някой аристократ никак нямаше да ми е зле. Градът ми хареса: космополитен, жив, пъстър.
Не ми харесаха две неща. И това се оказа решаващо за избора ми да поема обратно към България. Мъжете там бяха ужасно студени, безлични, не показваха емоции. И времето на Острова бе такова: мрачно, дъждовно, лепкаво. Не, благодаря!
План Г
На среща с Дядо Коледа
Чудите се какво се случи с моята девственост? Изгубих я при поредното търсене на подходящ съпруг. В интерес на истината, не съжалявам, защото бе романтично. През лятото се бях запознала с красив млад мъж, норвежец. Бе възпитан, приятен, забавен. Покани ме да му гостувам за Коледа. Шегуваше се, че живее много близо до Дядо Коледа. Посрещна ме в столицата на Норвегия – Осло.
Изкарахме два невероятно романтични дни. Някак неусетно и за мен самата се озовахме в леглото. Когато разбра, че съм още девствена, той стана още по-внимателен и нежен. Всичко беше превъзходно. На третия ден заминахме за неговия град, за да празнуваме Коледа. И тук действителността ми удари звучен шамар. Моят прекрасен норвежец се оказа беден и неперспективен. Беше готов веднага да се ожени за мен, но аз имах други планове за живота си.
Финал
Най-после омъжена
Да, това най-после се случи. Съпругът ми е на моята възраст, живеем в къща, аз не работя и сутрин наистина му приготвям кафе. Но не е така, както си представях в мечтите. Омъжена съм за българин. Живеем на втория етаж във фамилната му къща (на първия са родителите му)… на село. Имаме малко дете, а аз съм бременна с второто. Съпругът ми е дърводелец. Изкарва пари, колкото да живеем прилично. Аз не работя, защото така и не завърших. Помагам на свекърва ми в градината.
Къде срещнах мъжа си ли?
Запознахме се случайно. Бяхме отседнали в един и същ планински хотел. Но аз бях там на почивка и поредния лов на мъже, докато той беше по работа. Мислех, че е бизнесмен. Кратката ми авантюра с него завърши с… бременност. А той бе достатъчно честен да ми предложи веднага женитба. Така най-накрая си намерих мъж.
Не мога да се оплача – многото неуспехи ме заведоха при най-подходящия за мен човек, когото искрено обичам.
Лиляна, 26 г.
Източник:Жуpнaл
Снимка: Pixabay.com