Казвам се Владимира, на 16 и живея в най-прекрасния морски град Бургас.
Искам да ви разкажа за една черта от моя характер, която ужасно ми пречи.
Ще започна с това, че не съм лош човек. Имам прекрасно семейство и сестра, която много обичам.
Родителите ни се грижат за нас и се стараят нищо да не ни липсва. Въпреки това все се намира нещо, с което да ги обидя и нараня.
Баба ми казва, че характерът си е ген.
Донякъде е вярно, защото майката на баща ми – Бог да я прости! – е била точно като мен.
Може би от нея съм наследила лошите черти.
Не мога да си обясня как е възможно да избухвам за съвсем дребни неща, при това за секунди, и да предизвиквам невероятни скандали вкъщи.
Иначе със съучениците и приятелите се държа прекрасно, а на най-близките причинявам болка.
Вече няколко пъти си поставям за цел да се прибирам вкъщи в добро настроение и да се държа прилично с родителите си, но все не се получава.
Все някоя дреболия кара кръвта ми да кипне и бързам да вляза в стаята си, за да не предизвикам поредната караница.
Излиза, че не ми е приятно да си общувам с тях, а мама винаги е готова да ме изслуша – било за преживяванията ми, било за гаджетата.
Съветва ме и ме подкрепя, макар че и нея наранявам.
И все ми казва, че ще я оценя чак когато я изгубя. Боли ме да чувам подобни думи, но характерът ми пречи да бъда друга.
Разбирате ли колко сериозен е проблемът ми?
Не мога да си обясня що за човек съм.
Затова съм решила през тази ваканция да направя всичко, за да се променя. Това е нещо много важно за мен.
Чета книжки и се ровя в интернет за информация по този въпрос, но много ще се радвам, ако някой ми даде съвет.
Готова съм да приема всякакви мнения, дори да ме упрекнете, няма да ви се разсърдя, защото знам, че вината е изцяло моя.
Владимира
Снимка: Pixabay.com