От болката се роди любовта: Благодаря на Господ, че ми изпрати Борис!

Заедно сме щастливи

От малка съм луда по децата, а когато станах на 25, все по-често се спирах в някоя градинка, за да погледам как си играят, тичат и се смеят.

Драго беше първата ми сериозна връзка, вече говорехме за сватба и когато се оказа, че съм бременна, бях на седмото небе от щастие.

Той обаче се уплаши, явно не беше готов.

Изнесе се от квартирата, в която живеехме, и повече не го видях.

През нощта не мигнах и прехвърлях през ума си всякакви варианти – да направя аборт, да оставя детето за осиновяване, да го отгледам сама…

Първите два категорично не можех да приема, за третия бях готова, но знаех, че цената за това ще е да се скарам завинаги с родителите си.

И нали хората казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, когато тръгвах на работа, се засякох пред входа с Борис.

Той е мой съсед, който много пъти ми беше показвал, че ме харесва.

Улавях го да ме гледа, без да откъсне очи от мен, грабваше ми торбите, ако сама бях ходила на пазар.

Обикновено го отминавах само с поздрав, но този път се спрях и се заговорихме.

Попита ме за Драго и аз необяснимо защо му разказах всичко.

Вечерта Борис ме чакаше пред работата с красива роза, а след месец подписахме.

Не пожелах сватба, щеше да е прекалено лицемерно. Но нашите бяха спокойни, че всичко е наред.

Съпругът ми беше мил, добър, интелигентен и симпатичен.

Имаше само един недостатък – не го обичах.

Когато се роди Ева, той направи чудеса.

Само за 4 дни беше ремонтирал жилището и обзавел приказна детска стая.

Има много приятели, те му помогнали.

Това стопли сърцето ми, усетих го по-близък, но магията все още я нямаше.

Борис дълго воюва за чувствата ми.

Когато се роди синът ни и ни казаха, че е по-добре да го оставим, защото има тежки увреждания, погледнах мъжа си в очите и видях ужаса, който вероятно той четеше в моите.

И двамата отказахме категорично. За съжаление бебчето ни почина след седмица.

Борис плачеше нощем заедно с мен, прегръщаше ме и ме утешаваше, че сигурно нашето дете е отишло на по-добро място.

Това ни сближи още повече и тогава аз обикнах съпруга си. От болката ни се роди и любовта.

После едно след друго дойдоха нашите две момчета и сега в голямото ни семейство има много, много топлина и щастие.

Луда съм по бащата на децата си и знам, че Господ ми го изпрати, за да отгледаме заедно и внуци.

Калина

Снимка: Pixabay.com