Prekrasna.bg
Аз съм млад мъж, на 23 години. Още като дете имах проблеми в училище, но не за това ви пиша.
Искам да споделя с Вас личните си тревоги, които са свързани с родителите ми.
Когато бях в 8 клас, започнаха недоразумения между тях.
Баща ми, вместо да седне и да поговори с мама като зрял човек, отиде на село и сподели с родителите си проблема.
Колко го молих да не го прави, но татко не ме послуша.
След това баба и дядо от село се обадили на родителите на майка ми и се уговорили с тях, да дойдат всички у дома и когато мама се прибере от работа, четиримата да говорят с нея и да я убедят да изглади отношенията си с баща ми.
Същата вечер той беше нощна смяна и те искаха да я притиснат, докато него го няма. Според мен обаче този разговор беше работа на баща ми. Кои бяха бабите и дядовците ми, че да решават проблемите на родителите ми? Затова вечерта отидох да посрещна майка ми и й казах, че не искам да се прибираме. Но уви – къде другаде можехме да отидем, ако не у дома.
Те не са щастливи
Влязохме вкъщи и се почна. Старите я подхванаха и я изкараха каква ли не, защото дочули, че има флирт с шефа си. Станах свидетел на разправията и целият този фарс ме стресира и обиди жестоко.
Той не само не помогна на мама и татко да се разберат, ами резултатът от него беше, че скоро след това майка ми отиде да живее с шефа си, който е от града, в който тя работи.
На третия ден мама се върна и този път разговаря директно с баща ми, за да се изяснят помежду си. До ден-днешен тя живее при въпросния си приятел, но се връща и вкъщи, пазарува, готви и така ми е по-спокойно.
Баща ми в повечето случаи е все ядосан и нервен и непрекъснато говори за безпаричието ни, макар че не е толкова зле финансово.
Недоволен е обаче от целия свят. Често ходи на село и помага на родителите си, които закъсаха със здравето. Така минава ежедневието му – без дори да се усмихне, че Господ му е дарил още един ден. Не умее да вижда позитивното в живота и мисли, че ако има повече пари, ще е по-щастлив.
Майка ми е по-амбициозна, но и тя е нервна понякога. Когато е много ядосана, дори ми е споделяла, че иска да се самоубие. Но не знам дали го казва в момент на афект, или го мисли наистина.
Гледам как родителите ми са настроени негативно към всичко и се опитвам да им кажа да пазят здравето си, защото още са млади.
Карам ги да мислят и за живота, който им предстои.
Защото, ако не се интересуват от мен и 18-годишния ми брат и от децата, които ще имаме, от кого? Нали внуците ще са тяхното най-голямо щастие?
Щом сега не си пазят силите и нервите, какво остава занапред?
Това, че родителите ми имат проблеми, влияе и на моята психика.
Искам те да са усмихнати и здрави, за да съм щастлив и аз.
Как да преобърна мисленето им – най-вече на майка ми, за да е по-усмихната и да се грижи повече за себе си?
Как да им обясня, че това ще е добре за всички?
Валентин
Споделете с нас това, което ви вълнува, на e-mail [email protected]
Снимка: Pixabay.com
