Самотна работохоличка на 40! Отидох на почивка в планината и всичко се промени!

Привет.

Искам да ви разкажа за пламенната любов, в която моят Любчо изгоря, а аз останах с празно сърце.

Празнувах 40-годишнината си в празнотата на своя апартамент. Тогава взех решение, че ще живея живота си истински и започнах да поемам рискове. Така започна пламенната ни любов с Любчо, в която и двамата изгоряхме.

През лятото след рождения си ден реших да си взема дълга почивка в планината.

Имах нужда да се откъсна от тъжното ежедневие на самотна работохоличка и да се запозная с нови хора.

Когато стигнах до почивната станция, открих, че това е къмпинг за влюбени двойки.

Само аз и един елегантен господин седяхме отстрани и гледахме като гръмнати как хората пристигат прегърнати и очевидно дълбоко влюбени един в друг.

Само ние с Любчо не се чувствахме на място в цялата тази романтика.

Може би точно това даде шанс да се получи нещо между нас.

Веднъж жребият реши ние да отидем да съберем дърва за лагерния огън.

Така стана, че не издържахме и се нахвърлихме един връз друг да се целуваме и любим. С часове ни нямаше.

Спряхме, когато ни намериха другите двойки и със смях ни казаха: „Честито! И вие се присъединихте към клуба на семейните.”

Почивката ни продължи повече в леглото, отколкото сред природата, но ние нямахме нищо против.

Най-после се чувствахме живи и цели.

Когато свърши всичко, сякаш падна мрак в сърцето ми.

Не можех да си представя, че ще мога да продължа живота си без моя Любчо.

За съжаление той живееше в другия край на България и се оказа, че е женен и има една дъщеря.

Не можехме да продължим нашата лудория.

Година по-късно с мен се свърза дъщеря му.

Разказа ми, че от години насам той за първи път се усмихвал истински и бил на седмото небе от щастие. С времето обаче залинял и сърцето му се разболяло.

Докторите казали, че го е напуснало желанието за живот.

Вече на легло, той се изповядал на дъщеря си и я помолил да се свърже с мен.

Чувайки гласа му по телефона, сърцето ми трепна…

Просълзихме се и си казахме последно сбогом. Благодарих на дъщеря му за тази услуга и затворих.

Два месеца по-късно Любчо почина.

Аз отидох на погребението и плаках най-много от всички.

Като феникс изгоря той в нашата любов, но така и не успя да възкръсне.

Надявам се да е отишъл на по-добро място.

Аз самата не съжалявам, че го срещнах и че преживях тази гореща страст.

Тя ме върна към живота…

Снимка: Pixabay.com