Сега съм спокойна и щастлива
Прави са хората: Никога не казвай никога!
Аз не вярвах на тези приказки, докато собственият ми объркан живот не ме убеди, че греша.
Бях на 20 години, когато в една ужасна катастрофа загубих момчето, което обичах и с което си бяхме дали дума да се оженим и да имаме деца.
Много време ми беше нужно, за да се измъкна от депресията, в която попаднах.
Когато това се случи, осъзнах какво ми говорят всички – времето лети, животът е за живите, не оставай сама, това него няма да го върне…
Омъжих се за първия, който ме харесваше и с когото се почувствах сигурна.
Като всяка бърза работа, и нашата излезе срамна.
Синът ни не беше навършил 3 години, когато се разведох и сложих край на ада, в който сама се бях вкарала. Също така сама отгледах момчето си…
Бях се примирила с всичко и си казах, че никога няма да бъда щастлива.
Но съдбата беше подготвила приятна изненада за мен – срещна ме с един много самотен и много свестен мъж.
Ненчо е по-възрастен от мен, може би и по-изстрадал в крайна сметка.
Не знам как, но се престраших и отворих за него и дома, и сърцето си. С него у нас влязоха обичта и щастието.
Само едно ще ви кажа – никой не се е грижил за мен така, както го прави Ненчо.
Никой не ме е питал какво искам, какво обичам, къде искам да отида и как да направим това или онова…
Малко над 50-те признавам: щастлива съм с тази любов и с тази грижа!
Пожелавам го на всеки един от вас!
Щастливката
Снимка: Pixabay.com
Pozdravlenia,badi vinagi schtastliva!!!!Ponyakoga,kogato si na danoto na ot4aynie idva nai-prekrasnoto,koeto ti predstoi v jivota! 🙂