Имах красива връзка с началника, но се изтощих!

Знам, че имам специално място в сърцето му

Преди години имах много красива връзка с шефа ми, ще го нарека Людмил, който беше началник от висок ранг.

И двамата бяхме женени – с по 2 дъщери. Аз – 45-годишна, той – на 43.

Всичко продължи 5 години, докато в един момент двамата се почувствахме уморени от любовта.

Приятелството взе превес в отношенията ни и досега се виждаме – поне веднъж в месеца, на чаша кафе или вино.

Знам, че завинаги съм заела специално място в сърцето му, а за мен той е най-скъпият човек след децата ми.

Нито веднъж не хвърлихме кал върху съпрузите си, не се оплакахме от семейния си живот.

Причината да сме заедно беше само една – просто се обичахме. И то лудо!

Може би и затова срещите ни бяха наситени с адреналин.

Работех като юристка във фирмата, която той оглавяваше и това налагаше непрекъснато да съм му под ръка.

Още повече че имахме партньори в чужбина, а аз владея френски и италиански.

Подготвях и проверявах всички договори, преди той да ги подпише.

Затова не правеше впечатление, че сме непрекъснато заедно у нас и в чужбина.

Но много внимавахме и се пазехме – най-вече за да не огорчим съпрузите си и децата.

Често като се видим, се връщаме към миналото и припомняме случки от онова време, смеем се на щуротиите, които сме вършили.

Колкото и да е странно, спомените ни действат като терапия за душите на фона на сивото ежедневие.

И ни топлят седмици наред – до следващата среща…

С.

Снимка: Pixabay.com