34-годишната Ива не иска да работи – харчи пенсията на майка си

Навремето имах една съседка – Дима, възрастна, тиха дама, която живееше с дъщеря си. Съпругът й беше починал отдавна, а синът й от години живееше в чужбина и рядко се връщаше в България. Дъщерята не работеше. По цял ден седеше вкъщи и се караше с Дима.

Така викаше, че целият блок я чуваше.

Рядко излизаше – само до магазина, колкото да си купи стек цигари. Сметките плащаше и пазаруваше Дима и двете живееха само с нейната пенсия и парите, които синът от време на време изпращаше.

Една вечер, като се връщах от работа, видях възрастната жена на пейката пред входа. Поздрави ме и се опита да скрие зачервените си очи. Попитах я какво има и тогава сълзите й рукнаха.

Каза обаче, че не може да говори, защото ако дъщеря й чуе, че се оплаква, лошо й се пише. Озадачена, й предложих да седнем в съседното кафене и да я почерпя един сок, за да се успокои.

Дима тръгна след мен като малко дете. Не исках да я разпитвам, за да не я разстройвам повече, но тя сама заговори. Сподели, че навремето, когато се родила дъщеря й Ива, мъжът й бил много горд.

Детето растяло красиво като кукла и било любимка на цялото семейство. Глезели малката Ива и й се радвали, угаждали й за всичко.

А за сина си буквално забравили и той се отгледал сам.

И добре, че бил добро момче, завършил гимназия с отличен успех, после университета, а скоро след това заминал в чужбина на работа, където се устроил. Обаждал се всяка седмица и редовно пращал на майка си пари, защото знаел, че пенсията й е малка.

А Ива пораснала със самочувствието на красавица, защото всички й внушавали, че по-хубаво момиче от нея не са виждали. И точно това й изиграло лоша шега. Мислела, че както родителите й я носят на ръце, така и целият свят ще е в краката й. Но не се получило. За съжаление в университета не приемат с красота, а със знания, а Ива не била от най-ученолюбивите.

Единственото й достойнство било, че пише много бързо на машина, затова баща й навил свой приятел да я вземе за секретарка. Във фирмата всички я ухажвали и тя набързо се омъжила за един от служителите.

Много скоро обаче разбрала, че мъжът й иска не само да се възхищава на красотата й, а очаква от нея да се държи като омъжена жена и да носи своите отговорности за семейството.

На Ива това не й харесало и разводът дошъл година след сватбата.

Скоро след това починал баща й.

Майка и дъщеря останали сами, на всичкото отгоре – фирмата фалирала и Ива останала без работа. Тогава започнал кошмарът за Дима.

Вместо да се вземе в ръце и да си потърси нова работа, младата жена започнала да упреква майка си, че явно навремето е била много мързелива, щом сега взима толкова малка пенсия. Настоявала първо да се купуват цигари за нея, а после да се плащат сметките и да се планират останалите разходи.

Мърморела срещу брат си, който си гледал живота в чужбина, а не се грижел за сестра си. Но когато той й предложил да я вземе при себе си и да й помогне да се устрои при него, отказала с мотива, че няма намерение да слугува на тъпите шведи.

Дима въздъхна и каза: „Аз съм виновна, че дъщеря ми е такава! Единственото, което й повтарях цял живот, е, че е красива, а не я научих на нищо. Не знам какво ще прави, като си ида един ден.

Затова крия повечето от парите, които синът ми праща – направила съм й влог в банката, вече има няколко хиляди евро, да може поне в началото след смъртта ми да има от какво да живее. А после, дано после й дойде умът в главата.

Понякога ми иде да си грабна нещата и да се махна, ама не мога – дете ми е, какво като е вече на 34. Ще се грижа за нея, докато съм жива!“

Снимка: Pixabay.com