Home / Споделено / Щом обича кучето така силно, значи ще обича и мен

Щом обича кучето така силно, значи ще обича и мен

Регина обожава Пирин

Още като малък нашите ми порязаха мераците за животинка вкъщи. Родителката ми, чистофайницата, не даваше дума да се издума.

Една аптекарка никога няма да разбере как човек може да спи с куче в леглото. Играех с любимците на приятелите си и мечтаех за деня, когато нашите ще се пенсионират, ще си отидат на вилата и аз ще си взема някакво четириного за компания.

Преди това да се случи, започнах работа в сериозна фирма. Всичко беше супер, само че офисите се намираха в другия край на града. Губех време и късах нерви в задръстванията, затова си наех квартира в удобен квартал и се изнесох.

Честно казано, и през ум не ми минаваше да си завъдя животно, защото, първо, не знаех дали хазяите ще позволят, второ, се прибирах, колкото да се наспя.

Трябваха ми почти три месеца, за да вляза в крачка. Като опазнах колегите и посвикнах с работата, зарязах колата и тръгнах пеша до офиса през кварталния парк.

Винаги излизах по-рано и така графикът ми съвпадна с този на повечето кучкари. Започнах да си пия кафето с тях.

В началото кучетата ме лаеха, но после свикнаха с мен, а и аз все им носех кучешки бисквитки, шоколадчета и други лакомства.

След като се запознах с Пирин – немска овчарка на 2 години, и стопанката му Регина, трябваше да си предвиждам и още 20-ина минути за пред огледалото. Всъщност истината е, че винаги гледах да я засека.

кучето

Тя много обича кучето си

Когато се разминавахме, целият ми ден беше крив. Понякога се налагаше да я чакам, дори закъснявах за работа, а от известно време я изпращам до тях.

Не е случайна приказката „всяко зло – за добро“. Един ден тя дойде ужасно притеснена, защото Пирин не искаше да върви.

Ходеше като пиян, краката му не го държаха, приклякваше до всяко дърво. А очите му не бяха просто тъжни, а отчаяни. Дори не се зарадва на въжето, което носех да си играем.

И другите кучета не го промениха. Отидох за кафе и като се върнах, заварих Пирин да лежи между краката на Регина, а тя едва сдържаше сълзите си.

Някакъв мъж с куче минал и й наговорил страшни неща, едва ли не Пирин бил пред умиране.

Беше се побъркала от тревога, пък и не виждаше начин да го заведе на лекар – той тежеше повече от нея, бях го виждал как я влачи, когато реши да се дърпа на каишка.

Казах й, че ще си взема колата и ще се върна за тях.

Наблюдавах я в огледалото през цялото време, докато пътувахме.

Регина галеше Пирин, говореше му като на дете, обещаваше му, че ще го заведе на вилата и ще го остави по цял ден да беснее на двора, че ще купи от любимите му лакомства и напук на докторите ще му дава поне по 3-4 на ден…

Тъкмо преди да завием към кабинета, Пирин повърна. Тя извади мокри кърпички и докато чистеше дънките си, му повтаряше да не се притеснява.

После ме погледна извинително и обеща да закара колата на автомивка за цялостно почистване.

Вместо да я слушам, грабнах Пирин, който си беше бая тежък, и го внесох. Наложиха се две неприятни процедури, за които аз едва го удържах.

Лекарят помоли Регина да излезе, за да не се тормози, но тя отказа и през цялото време държеше главата му в ръцете си…

В онзи ужасен ден разбрах, че съм намерил съпруга за себе си. Едни ги избират по косата, други – по софрата, която редят.

Аз познах своята по кучето – щом него можеше да обича и да обгрижва така, какво остава за хората.

Като орлица е за Пирин, със сигурност такава ще е и с децата, които ще роди. Всичко давам аз да бъда техен баща!

Борис

Изпратете ни своята история на e-mail info@prekrasna.bg

Снимка: Pixabay.com

loading...

4 коментара

  1. И аз обичам кучета и даже имам две <3 <3

  2. …И две дечица съм си поръчал, търся красавица да ги приготвим <3

  3. Кучетата са прекрасни същества. Вярни,предани и любвеобилни! А сред тях най-чаровни са боксерите /женските/ и малките сладури мопсовете!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*