Home / Споделено / Нашето поколение беше по-дружно, по-човечно и по-щастливо

Нашето поколение беше по-дружно, по-човечно и по-щастливо

Вече съм доста възрастна. Гледам по телевизията какви ужасии се случват, щом завали малко по-сериозен дъжд, и слушам обвиненията към кметовете, към държавата, дори към миналото, че сме настроили толкова много язовири, които сега са занемарени и често стават причина за наводнения.

Нашето поколение е следвоенно, бригадирско. Безвъзмездно се трудихме, за да ги има Хаинбоаз, линията Перник – Волуяк, тунели и мостове, Димитровград и какво ли не още. И не само строихме, но и поддържахме. Странното е, че хората толкова се промениха, че все чакат някой да им реши проблемите. Живяла съм в село до река. Периодично се организираха бригади. Тръгваше се по поречието нагоре, режеха се надвисналите над руслото дървета и храсти, почистваше се коритото от наноси, правеха се диги. От текезесето даваха само камион за извозване на боклуците. В края на така наречения съботник разстилахме одеяла на моравата, вадехме кой каквото си носи и хапвахме дружно. А вечерта завършваше с песни. Имаше ли акордеон, имаше и танци.

Живеехме пълноценно и се отнасяхме към родината като нейни стопани. Но този организиран начин на живеене остана в миналото. Затова и народът ни се топи. Патриотизмът се използва само за политически дивиденти. Гледам, млад и як мъж да се жалва, че години наред писал до различни инстанции и никой не се трогнал. Ами ти, момко, защо не

Снимка: www.detstvoto.net

Снимка: www.detstvoto.net

запретна ръкави, не обедини съседите и не свършихте заедно тази работа?

Що се отнася до язовирите, те са най-ценното нещо за нашата природа. Имахме селско стопанство, мелиорация, напоителни системи и канали – всичко това вече го няма. Язовирите са дадени на бизнесмени за ползване. Те печелят от рибата в тях, но да бъдат така добри да се грижат за стените, преливниците, предпазните съоръжения. И да влизат в затвора, ако по тяхна вина стане наводнение.

Не пиша тези редове, за да оневиня кметовете и властта. Те имат грехове. Защото повечето са политически лица, а не народни лидери. Дори и да няма средства, един истински кмет може да организира доброволни бригади, да мисли за нещата предварително, а не да се хвали, че успял да оповести хората, за да напуснат домовете си. Задачата му не е да осигурява гласове за своята партия, а да направи така, че жителите на селището да имат спокоен сън.

Кой каквото ще да говори, предишното наше общество беше по-дружно, по-истинско, човечно и щастливо. Аз се гордея с него и с бригадирския си труд.

Надка

Споделете с нас вашите истории на info@prekrasna.bg

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*