Home / Споделено / Една случайна среща промени всичко в живота ми

Една случайна среща промени всичко в живота ми

Животът ми се промени

Светлин бе голямата ми, тайна ученическа любов. Той бе едно от най-интересните и популярни момчета. Беше само 2 години по-голям от мен, засичахме се в голямото междучасие или на двора. През останалото време само се разминавахме по коридора като непознати, каквито всъщност бяхме.

Той не подозираше за моите копнежи, а аз се стараех да крия чувствата си, за да не стана прицел на подигравки.

Не бях сред тях. Говоря за задружната групичка от 5 ослепителни красавици, около които се въртяха всички. Мен никой не забелязваше, защото бях невзрачна и скучна. Имах „тъпа“ прическа и „скапани“ дрехи, и петте не пропускаха да ми го напомнят всеки възможен ден.

Говоря за времето на социализма, когато на училище ходехме с еднакви сини престилки с бели якички. Но в свободното време показвахме своята индивидуалност. Е, аз нямаше какво да показвам, тъй като носех рокли от басма, ушити от баба ми.

Онези пет момичета имаха родители, които пътуваха в чужбина и пазаруваха от тогавашния „Кореком“. Това ги правеше едно стъпало над всички нас. Те го разбираха и използваха максимално.

Единственото хубаво, което аз притежавах, бяха гъстите черни мигли, които контрастираха над сините очи, и гладката кожа, която младежкото акне благородно реши да навести съвсем за кратко.

Най-гадно бе на двора, където нямаше къде да се скрия.

Така в един студен есенен ден Гери – най-важната, надменна и зла от петорната на хубавиците, ме приклещи в един ъгъл.

живота

Всичко се промени

Беше навила кичур от косата ми и дърпаше с всичка сила надолу. Сълзите бяха напълнили очите ми и точно в този момент тя отслаби хватката.

– Веднага я пусни! – чух гласа на Светлин.
– Какво те бърка пък теб? – просъска Гери.
– Казах да я пуснеш! – в гласа му се усещаха стържещо ледени нотки.
– О-о, спасителю на невинните и грозните… – Гери не успя да довърши изречението.
– Когато някой закача моето момиче, ставам опасен – предупреди я той, след което небрежно преметна ръка през рамото ми и я изгледа отвисоко. Не смеех дори да дишам. Първо, заради случката, и второ, защото Светлин бе до мен и ме докосваше.

При последните му думи, Гери стисна ядно устни, завъртя се рязко на пети и се отдалечи. Чак тогава той отпусна ръката си и ме погледна.

– Здравей, аз съм Светлин – усмихна ми се окуражаващо.
– Аз съм Албена – едва успях да отговоря.
– Ако тези петте отново ти направят нещо, веднага ми кажи – поръча той и се отдалечи.

На следващия ден Светлин сам ме намери на двора и седна до мен на парапета.

Попита ме какво харесвам, кои са любимите ми актьори, каква музика слушам… На следващия ден отново дойде при мен. Не се сдържах и го попитах защо го прави. А той с усмивка ми обясни, че щом съм неговото момиче, то най-логично е да ни виждат заедно.

Това леко охлади надеждата ми, че може би съм го заинтригувала, макар и с нещо мъничко. Месец по-късно се оказа, че не го прави само по задължение. Получих покана за рождения му ден. Аз, момичето, което никой не поглеждаше! Така започна нашата връзка.

Но малко след като завършихме училище, се оказа, че съм бременна. Той отново ме спаси – просто предложи да се оженим. Радостните мигове обаче траяха кратко. Съвместният живот се оказа непоносим и за двамата. Бебето се роди.

Живеехме при баба му, но възрастната жена едва се грижеше за себе си, така че на помощ не можех да разчитам. Моите родители така и не ми простиха грешката и отказаха да участват в отглеждането на момиченцето ни. Светлин пък започна да учи, тренираше активно, прибираше се все по-късно. Бях изнервена, отчаяна, тъжна… Отвратителното ми настроение, неспирният бебешки рев, финансовите трудности прогониха Светлин от дома.

Той започна да се прибира още по-късно, оправдаваше се, че трябва да учи и работи едновременно, за да ни издържа. Раздялата чукаше на вратата ни, просто един от нас трябваше да направи първата крачка. Събрах сили и предложих развод.

Моите родители ме приютиха обратно с момиченцето ми, най-после ми бяха простили. Светлин изчезна от живота ми завинаги. Аз записах задочно, намерих си и прилична работа. В службата срещнах Найден. Не беше голяма, изпепеляваща любов, но се разбирахме.

За съжаление, това бе за кратко. Година след като се събрахме в дома му, без да сключваме брак, той реши, че е срещнал жената на мечтите си в лицето на новата ни руса колежка с „безкрайни“ крака. Отново се върнах при родителите си.

Отказах се да търся любовта, а отдадох всичките си сили на кариерата и моето момиченце. Тя растеше щастлива, красива и училищните й дни нямаха нищо общо с моите.

Покана за рожден ден

Беше вече голямо момиче. Един ден ме помоли да я закарам с колата до клуба, в който ще празнуват рождения ден на момчето, в което знаех, че е влюбена – Георги.

На вратата се сблъскахме с висок, красив мъж, с леко посребрена коса. Тя го поздрави усмихнато и се обърна към мен:

– Мамо, това е бащата на Георги.

Стоях вкаменена. Пред мен бе Светлин. Нашата дъщеря бе влюбена в своя полубрат! Краката ми се подкосиха. Тя знаеше кой е баща й, как сме се запознали, но не го познаваше лично и не бе виждала нито една негова снимка.

– Мамо, добре ли си? – явно бе усетила появилото се напрежение – Това е бащата на Георги, най-добрият приятел на моя Георги. Казвала съм ти, че двамата освен че са с еднакви имена, са приятели от деца…

Явно това не беше неговият син, но думите на дъщеря ми достигнаха до мен като през мъгла.

Светлин също усети притеснението ми, усмихна се и ми предложи да пием кафе. Още не му бях простила за миналото, но не усетих кога приех. И ето ни, седяхме на една маса в далечния край на клуба и разговаряхме. Изненада ме като каза, че знае много добре, че това е неговата дъщеря. Потърсил ме преди години, но тогава съм била с Найден и решил, че съм открила щастието.

После синът му попаднал в един клас с дъщеря ни. Така решил да следи какво се случва с нея, как расте… Бил разведен, сам отглеждал сина си, тъй като втората му съпруга ги зарязала. Колко познато! Тайничко злорадствах, че каквото повикало, такова се обадило. Беше му се случило същото, което и аз преживях. Тази случайна среща обаче разтопи ледовете помежду ни.

Бавно и нелеко успяхме да си простим, да открием нов път към сърцата си и отново да станем едно семейство. Ученическата любов се оказа най-истинската, макар и преминала през куп изпитания. Поне в моя случай.

Албена

Мили приятели, можете да споделите с нас историята си на e-mail info@prekrasna.bg

Снимка: Pixabay.com

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.