Home / Споделено / Да се радвам ли, да плача ли, че са далеч от родна България?

Да се радвам ли, да плача ли, че са далеч от родна България?

Хората често ми казват, че трябва да съм щастлива, задето синът ми е в Америка със семейството си и си е уредил живота. Радвам се, разбира се, и се успокоявам – нали са щастливи, какво повече да искам. Само нощем не мога да заспя и ми е мъчно, че детето ми е далече. Не видях как внукът ми проходи,chakashta няма как да го гушна от монитора, нито пък да си поиграя с него.

Онзи ден излязох в градинката и се събрахме доста жени на пейките. Всяка започна да разказва нещо за себе си, а аз слушах и преглъщах сълзите си. Едната имала две дъщери – голямата живеела в Швейцария вече 15 години, а малката била в Испания от 7. Пълничка съседка от отсрещния блок се похвали, че нейната внучка вече била в първи клас и говорела перфектно немски. Синът и снахата си купили къща в Мюнхен, имали хубава работа.

И двамата завършили там висшето си образование и понеже били пълни отличници, веднага ги взели в престижни фирми. Скоро щели да направят 10 години в Германия. Тя ходела всяка зима по един месец, а през лятото те й гостували.

Трета баба въздъхна – не била виждала внуците вече трета година. Били в Канада и рядко се връщали, а тя вече не можела да пътува толкова далече. Изплела им купища пуловери, жилетки и шалове, защото все казвали, че там било студено и им липсва българското слънце. Показвала им ги по скайпа и те много ги харесвали, но не можела да ги стопли отдалече – дрехите така си стоели в гардероба й.

Споделяха как децата на една й пращали всеки месец скъпи лекарства за сърцето, синът на друга пък й помагал с по 100 евро, иначе нямало как да изкарат месеца с малките си пенсии.

Трета чакала за Коледа да се върнат от чужбина снахата и внучките, но синът й нямало да може, защото щял да работи по празниците. Тъжно й било, че няма да го види, но работата му била такава, че не можел да отсъства.

Само една женица завидя на останалите. Нейните деца не могли да се „уредят“ и си останали в тази пуста България. Синът й бил безработен, а снахата и дъщерята получавали нищожни заплати. Ако не ходела през лятото на вилата и не правела за всяко от семействата по 300 буркана консерви и компоти, нямало да има какво да ядат през зимата.

Слушах, слушах и нещо все повече стягаше гърлото ми. Питах се що за прокоба тегне над българските жени да сме майки отдалече.

И колкото се радваме, че децата ни са добре, толкова и страдаме, че не са при нас. Не можем да ги прегърнем за успехите им, нито пък те – нас, когато не сме добре.

Едва ли ще дочакаме да ги видим, преди да затворим очи, и сигурно ще минат дни, преди да долетят през океана, за да присъстват на погребението ни…

Елена

Можете да ни пишете на e-mail info@prekrasna.bg и да споделите с нас вашата история

Изт.Л.драма

loading...

4 коментара

  1. varnach se, no beche ….kasno. Boli….kak boli…

  2. незнам, да се радвам ли или да плача,че и аз вече 17год.не съм в БГ.не че ми липсва,защото 2-3 пъти в годината се връщам,но не е същото като да си там постояно

  3. Zdraveite ! Moite sinove suhto sa v chujbina i as ne znam kakvo da pravya , da se radvam li ili da placha , a i suprugut mi i toi e v chujbina .

  4. По- скоро не трябва да се радвате , а да плачете , че близките ви са в чужбина. Но и трябва да си зададете въпроса кои ги принудиха да доказват своите умения и способности , да продават своите знания и труд далече от Родината ! Нима тези хора , ако работеха тук , щяха да са по- посредствени специалисти ? Или НЯКОИ имат интереси България ДРАСТИЧНО ДА НАМАЛЯВА , докато не остане и един българин тук …Помислете сами …

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*