Home / Споделено / Човекът, който ми подари… щастие

Човекът, който ми подари… щастие

Вече знам, че човешкият живот е кръговрат. Днес си на върха, утре се чудиш как да излезеш от тинята. И с моите чувства се случи така, със страстта ми към Петър, с обичта към синовете ми. Ако някой някога ми беше казал, че е възможно децата и бракът ми с Петър да останат на втори план, сигурно щях да му кажа, че е гледал прекалено много сериали. Имах приоритети и на първо място беше моето семейство. Дори когато разбрах, че в живота на мъжа ми има друга жена, продължих да се боря за него. Оказа се, че съм се борила с вятърни мелници.

Синовете ми вече бяха по на 20 години, когато усетиха изневерите на баща си. Вярвах, че те ще ми помогнат да го върна вкъщи, ще поговорят с него и той ще се откаже от чуждата жена. Това обаче не само че не се случи, ами чух от малкия си син, че другата всъщност е едно мило и добро същество. Обичала баща им, грижела се за него, била готова и дете да му роди. Разбира се – като е на 32 г. и няма друг брак и деца зад гърба си е нормално да иска наследници. Но не спирах да се питам защо точно моя мъж е избрала за баща на детето си? Страдах много, измъчвах се, не спях по цели нощи, спрях да се храня, отслабнах поне десетина щастиекилограма. А когато една вечер Петър поиска да поговорим четиримата, ми стана ясно, че връщане назад няма. Лора – другата жена, вече беше бременна. И момчетата не го упрекнаха. Големият само ме прегърна и ми каза: Споко, маме, ще се справиш! Ти си силна жена! Все някой и теб ще хареса…

Никога преди не се бях разочаровала така от децата си. Дори не страдах толкова от предателството на Петър, колкото от отношението на синовете ми към случващото се. „Все някой и теб ще хареса“ за мен беше повече от обида. Не можех да се боря повече. Предадох се. И се разведохме по взаимно съгласие. Петър заживя с Лора, роди им се дъщеря.

Три години живях с мисли по миналото – защо се получи така, какво направих и не направих за семейството си, защо щастливият ми брак се превърна в кошмар? Приятелки и роднини непрекъснато търсеха с кого да ме запознаят, за да не остана на стари години сама. Имах няколко връзки, но все неуспешни. Децата ми си намериха сериозни приятелки, изнесоха се при тях, големият скоро ще ме дари с внучка. Все по-рядко обаче ме търсят, колкото да попитат жива ли съм, здрава ли съм. Нищо повече. Бях сама в огромния апартамент, където всичко ми напомняше за миналото.

Димо се появи в живота ми, когато напълно се бях отчаяла. Нито беше мой тип, нито си представях, че точно той ще ме направи щастлива. Вдовец отскоро, без деца, той преобърна мисленето ми. Накара ме да осъзная, че има за какво да съм доволна от този живот, защото съм изпълнила мисията си като жена – възпитала съм две прекрасни момчета. А и за разлика от него съм разбрала какво е споделена любов. Димо, колкото и да обичал и угаждал на съпругата си, не получил и грам любов от нея. Омъжила се заради парите и имотите му, но – както каза той – за развод не помислял. Тежка катастрофа обаче отнела живота й.

С мен Димо наистина беше много мил и нежен. Вазите ми никога не оставаха без цветя и всяка седмица получавах скъпи подаръци, за каквито някога можех само да мечтая. За рождения ми ден ми подари екскурзия до Виена, за Великден летяхме до Венеция и Рим, после до Париж и Амстердам, а Нова година заедно посрещнахме в Прага. Тези скъпи пътувания в началото ме стресираха, смятах, че по този начин Димо се опитва да ме „купи“. А той – вече съм сигурна – не иска нищо друго от мен, освен да бъда до него. От няколко месеца живея в неговия огромен дом, чувствам се специална и обичана жена.

Не разбрах кога и как дойде любовта ми към този мъж – сякаш ей така, от нищото. Но знам, че каквото и да се случва оттук нататък, за мен на първо място вече ще е Димо – моят спасител, моята тиха и спокойна любов в есента на живота ми. Дано Господ ни даде повече години да се радваме един на друг.

С това писмо ми се иска да се обърна най-вече към обезверените и самотни жени и да им кажа, че любовта понякога е на една ръка разстояние. Стига да имаме сърце да я познаем. И най-вече да й се доверим.

Милена

Споделете и вие историята си с нас на info@prekrasna.bg

loading...

3 коментара

  1. като по филмите…

  2. oxxxxxxxxxxxx i na mene mi se iska takav DIMO

  3. страхотна история, с щастлив край

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.