Живея така, както ми харесва! Нямам нужда от мъж, за да съм щастлива!

Когато някой ме попита какви ги върша, защо на 32 съм сама – ни гадже, ни дете, ни коте, докога ще обикалям като отвързана къде ли не, обикновено не мога да дам смислен отговор.

Започвам почти да заеквам, все едно съм виновна, че живея така, както ми харесва.

Обяснението е много просто, но ми е по-лесно да го напиша, отколкото да го изговоря.

Преди години бях като всички други – запалена по мъже, а не по планини, пътешествия, адреналин с джипове, джетове, гмуркане и парашути.

Но, честно казано, любовите и любовниците ми донесоха само разочарования, болка и самота.

На един от тях обаче винаги ще бъда благодарна – този, който ми отвори очите за удоволствието, наречено пътуване.

Неговата работа го държеше непрекъснато в движение и докато бяхме заедно, винаги когато имаше възможност, ме взимаше със себе си.

Е, после започна да води друга по същите места, което беше грозно.

Но от него ми остана хъс и глад за нови преживявания по непознати маршрути.

Честно е да кажа и още нещо – този мъж ме насърчи да започна да работя нещо, с което мислех, че няма да се справя, и така да изкарвам три пъти повече пари, отколкото преди.

Тоест научи ме как да печеля и как да харча.

За един рожден ден сестра ми ми подари книга за водопадите в България и така осмисли месеци от живота ми.

Тогава се заинатих, изкарах шофьорски курсове, купих си една евтина кола и тръгнах по пътищата на родината.

Не знам дали ще повярвате и дали ще ме разберете, но толкова красота очите ми по-рано не бяха виждали.

Краката ми не бяха изминавали толкова километри. Душата ми не беше се радвала така на сладка умора и не беше се чувствала истински свободна.

След време се запознах с едни запалени пещерняци, най-сладките луди глави, които някога бях срещала. С тях преживях неща, които не подлежат на описване. Много научих – за хората, за себе си, за пещерите.

И за висините, когато приятели ми казаха, че страхът от високото се преодолява… със скок в нищото от високо.

Излязоха напълно прави. Както и за сафарито по български, при което с джипове се атакуват върхове, до които има нещо като път, но не съвсем.

Да пориш с джет вълните носи същото усещане, че си превъзмогнал и обстоятелствата, и себе си.

Само на сърф не успях да стъпя досега, но и това ще направя. Когато стана достатъчно добра, ще замина… в Австралия.

Онемявам от красотата на плажовете и силата на вълните там.

Това, което ми дават пътешествията, никой и нищо друго не може да ми даде.

Никаква любов не може да „произведе“ такава емоция, че да забравиш кой си, защо си, какво обичаш и от какво те е страх.

Навсякъде под слънцето има парченца земя, които те карат да онемяваш.

Освен че са красиви и вълнуващи, те имат и едно друго голямо предимство – не лъжат, не обиждат, не унижават, не обещават и не изневеряват. На мен това ми стига.

Стефани

Снимка: Pixabay.com