Всичко, което направих, беше от любов

Опитах какво ли не, за да си върна Мира, но така и не успях.

Не повярва на никого, че всички простотии, които направих, са само от любов. То не е и за вярване – мен ме е срам, като помисля колко я наранявах и как се излагах.

Само едно ми остана – надеждата!

Ако някой е ревнувал като мен, повече от Отело, ще ме разбере.

Сигурно има по-красиви жени от Мира. Трябва да има и по-добри. За страст не искам да говоря. За мен съществува само една и тя е моята Мира.

Още в началото на връзката ни усетих големия страх – страх ме е, че може да й стане скучно с мен, да я разочаровам, да я обидя, да я изгубя.

Този ужас не ме е напускал дори в миговете, когато ни е било най-хубаво.

Сигурно има нещо сбъркано в мен, но все си мисля как, докато я любя и тя повтаря моето име, изведнъж ще извика името на някой друг.

Никога не се е случвало, но аз си го представям и… провалям всичко.

Няма случай Мира да не е дошла на среща с мен, дори не е закъснявала, но всеки път когато вървя към нея, душата ми се свива от ужас, че може да не се появи. С всеки ден ставаше все по-страшно.

Накрая Мира си тръгна.

Честно казано, не бях изненадан. Може би и аз не бих издържал на терор като моя.

Лошото е, че съзнавах каква огромна грешка правя, и въпреки това не спирах.

Непрекъснато й звънях по телефона. Задавах отвратителните въпроси: „къде си“, „с кого си“, „кога ще си дойдеш“.

Питах защо се облича така. Кой е този, дето я зяпа така?

Издъних се, като я заплаших, че ако ме напусне, ще умра. Може би я предизвиках да опита и тя си отиде.

Мира, обичам те! Чакам те да се върнеш, единствена моя любов!

Обещавам да се променя, повярвай – знаеш, че спазвам всички свои обещания.

Асен

Изпратете ни вашата история на e-mail [email protected]

Снимка: Pixabay.com