Уникалните открития на известни учени и писатели от древността потрисат със своята точност

През XVII век в Лондон живял известният на всички днес Джонатан Суифт – пътешественик и писател, автор на безсмъртните приключения на Гъливер

Суифт активно се интересувал от древни учения, по време на странстванията си събирал много старинни книги и ръкописи. Дали пък от тях не е почерпил сведения за двата спътника на Марс дълго преди да се появят достатъчно мощните телескопи в края на XIX век, с които да могат да се наблюдават небесните тела в Слънчевата система? И едва почти 160 години след като Суифт написал за тези спътници в „Пътешествията на Гъливер“ те били открити от астрономите, при това характеристиките и параметрите, дадени от писателя, са изключително близки до действителните!

На 17 февруари 1600 година бил изгорен на клада ученият Джордано Бруно, изказал мисълта за безкрайността на Вселената и наличието в нея на безброй светове, подобни на нашия. Но още хиляда години преди него тази идея (и то не като предположение, а като неизменна истина!) е зафиксирана в текстове от египетските пирамиди, в свещените книги на древна Индия, Тибет и Китай!

В един от ранните текстове от пирамидата на Хеопс се говори за безкрайността на далечния Космос. Книгата „Вишну-Пурана“, написана на санскрит преди 3500 години, свидетелства, че планетата Земя е само един от милиардите подобни на нея светове, населени с разумни същества и намиращи се в неведомите кътчета на безкрайната Вселена. Според един от тибетските манускрипти „във Вселената има толкова много живи светове, че дори самият Буда не би могъл да ги преброи. Тези светове са обвити в синя въздушна обвивка, каквато покрива и нашата планета“.

Интересно заявление на древните монаси, нали? Особено за синята обвивка на Земята, която може да се види единствено от Космоса!

Представата за това, че на далечни звезди живеят разумни същества, подобни на хората, битувала в древно Перу,  пише вестник „Феномен“. Учени изследователи смятат, че тази представа води началото си още към предците на инките!

Очевидно не от своя бит, практика и опит древните хора са придобивали откъслечни знания за целия комплекс от подобни сведения. Безусловно източникът им отвежда или към изчезнали земни мощни цивилизации, за които дори не подозират учените, или се намира някъде извън нашата планета…