Трудностите ни сплотиха, но дъщеря ни расте без братя и сестри

Още от малка си мечтаех да бъда майка…

Ние бяхме три деца, майка ми не работеше, за да може да ни отгледа. Мисля, че този семеен модел ми е повлиял. Не можех да си представя друго бъдеще за мен, освен като майка на няколко деца. Животът обаче ми поднесе друго.

След три години неуспешни опити да зачена първото си дете, гинекологът ме ориентира към процедури „ин витро“.

За щастие още първият опит се оказа успешен и така на бял свят се появи дъщеря ни, която днес е на 14 години.

Осемнадесет месеца по-късно нямахме този късмет. След четири неуспешни опита се отказахме. Казах си: „Така да е, ще имам само едно дете“.

Мечтата ми се отдалечаваше, чувствах това по един болезнен начин.

От друга страна, си мислех, че ако не бях имала в главата си този семеен идеал, нямаше да се подложа на толкова мъчителни в психическо отношение процедури, нямаше да има толкова излъгани надежди.

Съпругът ми искаше да се откажем по-рано, за да не стигна до здравословни проблеми като депресия например.

Сега ми се струва, че борбата ни да имаме още деца и даже самият неуспех, много ни изгради като желязна двойка.

Днес гледаме напред и се радваме на нашата дъщеря. Не мога да кажа, че напълно съм се отказала от желанието си за второ дете, но знам, че на 42 години е малко вероятно това да ми се случи.

Съжалявам само за едно – че дъщеря ми расте като единствено дете. Така исках тя да познае щастието от това да имаш братя и сестри! Въпреки това ние тримата живеем в пълна хармония и сме щастливи от това, което имаме.

Мнението на специалиста:

В живота често става така, че не можем да постигнем семейния идеал, към който се стремим.

В такива случаи е редно да си зададем въпроса осъществим ли е той въобще и на каква цена. Ако срещнете мъж, който вече има две деца и не желае да има повече, трябва трезво да прецените можете ли да се откажете от мечтата си за собствени деца в името на любовта, която сте срещнали. Само вие можете да вземете това решение, но трудното идва след това, когато трябва да го отстоявате пред самите себе си.

Гъвкавост – това е вълшебното разрешение на трудните житейски въпроси.

Представете си, че сте решили да се откажете от работата си, за да отгледате децата си, но после сте си дали сметка, че ви е невъзможно да стоите вкъщи постоянно и имате нужда от социален живот. Сменете посоката, откажете се от една мечта, която не е издържала на проверката на реалността. Децата ви няма да пострадат от това!

Историята е публикувана в сп.„Жуpнaл“

Снимка: Pixabay.com