Prekrasna.bg
Аз ли бъркам някъде?
Здравейте. Аз съм Антоанета и съм на 25 години. Като всяка нормална жена на тази възраст, искам принц на бял кон, сватба, деца и т.н.
Обаче засега нещата не се получават!
Имах 2 връзки, които продължиха по близо 2 години преди да срещна сегашния ми приятел Константин. Той е мил, грижовен, работлив…
С него нищо не ми липсва.
Проблемът е, че се срещаме вече цяла година и аз искам да направим следващата крачка.
Бих била много щастлива да заживеем заедно, но той в прав текст ми каза, че не бил готов.
Като причина изтъкна, че вероятно няма да се разбираме толкова добре, колкото сега и че вероятно битовизмите ще убият любовта.
По тази логика – ние винаги трябва да живеем в различни апартаменти и да се виждаме само от време на време…
Малко ми е обидно, чувствам се зле и не знам как да постъпя.
Ако на него му се струва страшна идеята да заживеем заедно, какво ще стане, ако поискам да се оженим и да имаме деца?! Аз искам голямо семейство. Мечтата ми е някой ден да имам поне 3 деца и да се преместим да живеем на село.
Не иска да живеем заедно
Забравих да спомена, че приятелят ми е на 27 години. Завърших е образованието си и има редовна работа.
Искам да кажа, че вече не сме много малки. Имам познати, които на тази възраст вече са задомени и с по две деца.
За себе си мога да кажа, че съм прилична домакиня, т.н. умея да поддържам уюта в един дом.
Чистя редовно, но без да изпадам в крайности и смятам, че човек лесно би свикнал да живее с мен.
Не знам къде е проблемът, аз ли искам много…
Дали пък не избързвам?
Просто искам нормални отношения, близост и обич.
Не знам колко време трябва да изчакам, за да се почувства той готов…
Вие какъв съвет ще ми дадете?
Антоанета
Снимка: Pixabay.com
