Допреди няколко месеца си мислех, че толкова хубави неща се случват само по филмите…
Наближаваше 40-ият ми рожден ден и това ужасно ме натъжаваше. Изведнъж се почувствах стара.
Имах подреден живот – семейство, работа, дете. Но изпитвах досада от всичко.
Имах особеното усещане, че пропилявам времето си.
Обичах мъжа си и детето ни, но нещо ми се изплъзваше.
Толкова нямах настроение, че дори на рождения си ден бях по работа в провинцията.
Вечерта поканих двамата колеги на по едно питие в бара на хотела и това беше.
На следващия ден изпитах облекчение – денят беше минал, бях получила всички поздравления, които очаквах, прибирах се вкъщи.
Спрях да заредя на бензиностанция между Пловдив и Пазарджик.
Докато момчето проверяваше гумите, си взех кафе и без да помисля, извадих цигара.
Доста порових за запалка и като я извадих най-накрая, някой ми стисна ръката. Вдигнах глава и… видях до себе си Огнян.
Не можех да повярвам, че това е просто съвпадение!
Първо, защото когато преди много години бяхме гаджета, аз му виках Огънче.
Второ, защото напоследък пушех по цигара-две на ден, не знам защо точно тогава реших да запаля и точно той беше до мен, за да ме спре.
Трето, защото усетих онзи забравен негов аромат, от който краката ми омекваха…
С Огнян стояхме повече от час на онази бензиностанция.
Гледахме се в очите, държахме се за ръцете, целувахме се… точно както някога.
Преди да продължа към София, той влезе в магазина и се върна с най-големия мечок, който беше намерил.
Разбрах, че не е забравил нито празника ми, нито моята колекция от мечета.
Казах, че няма как, трябва да продължа, защото ме чакат вкъщи, той ме погали по косата, все едно съм малко момиче, и попита: „Може ли да пътувам с теб, вземи ме на стоп, и мен ме чакат…“
Седна при мен в колата и добави: „Карай, утре ще пратя някой да прибере моята…“
Закарах го до дома, в който някога двамата се криехме от света.
Техните често пътуваха и ние бягахме – от училище, от компанията, от приятелите, за да сме сами.
Сега там той живееше с жена си и дъщеря си.
Може и да съм ужасна, но дълго го държах на съседната улица и го целувах. Беше топло и тъмно.
После щастлива се прибрах при съпруга си и сина си.
Оттогава с Огнян сме заедно.
Понякога двамата пием първото си кафе за деня, друг път се разхождаме след работа.
Най-често бягаме на вилата на моите родители, които от януари са при сестра ми в чужбина…
Не се чувствам виновна, не съм и гузна – след 19 г. – преди толкова се разделихме, Огнян ме запали за нов живот.
Отново живея с пълна душа.
Момичето на Огнян
Снимка: Pixabay.com