Home / Споделено (page 10)

Споделено

Лични истории от читатели. Как да постъпим при дадена ситуация? Как да продължим след раздяла или загуба на любим човек?

Господ си знае работата: След 13 години прегърнах любимата си!

любимата

Предстоеше ми абитуриентският бал и макар че си нямах момиче, това беше за мен вълнуващо събитие. Казвах си, че Господ си знае работата и когато дойде времето, някак ще ми ...

Read More »

Уж ми е приятелка: Изхвърли дамската ми чанта в контейнера – била стара!

приятелка

Парите я промениха до неузнаваемост Никого няма да изненадам, ако кажа, че парите променят хората. Ставаме други и когато ги имаме, и когато ги нямаме. Може би никога нямаше да ...

Read More »

Тя мълчи и не вдига скандали, но един ден си тръгва завинаги

тръгва завинаги

С Галя и Антон бяхме съседи… Всички знаехме какъв донжуан е той и се чудехме как жена му го търпи. Тя обаче приемаше приказките за безкрайните му похождения с усмивка. ...

Read More »

Изповед: Срамувам се да му призная колко съм бедна!

изповед

Не знам какво да правя Здравейте, прекрасни хора. Първо искам да уточня, че не търся съжаление и не се оплаквам. Искам да споделя историята си, за да разбера мнението ви, ...

Read More »

Сама отгледах децата си, баща им все беше зает

сама

Заряза ме заради друга Бях отлична ученичка. Родителите ми се надяваха да завърша висше. Но аз с всички сили се стремях да се прибера вкъщи. Беше ми омръзнало 4 години ...

Read More »

Жоро е инвалид, но живее смислено и прави добрини

инвалид

Вече знам какво е истинско щастие Здравейте. Искам да опиша една случка, която ме накара с други очи да погледна на живота. Преди две години бях стигнала дъното – един след ...

Read More »

Парите не гарантират щастие: Кристина живее безсмислен живот!

парите

Има пари, но не е щастлива Преди години с Кристина бяхме в една компания. Още тогава правеше впечатление на амбициозна и готова да постигне много в живота. И успя. Завърши ...

Read More »

Исках щастие, имах планове за бъдещето, получих само обиди

исках щастие

С него се видяхме отново на срещата по случай 20 г. от завършване на гимназията… Беше си същият, само малко понаедрял и прошарен, а очите – големи и тъжни, както ...

Read More »