Така съм свикнала с несполуките в моя живот, че започнах да си задавам въпроса дали ще страдам от липсата им, ако всичко влезе в релси…
Не съм нещо кой знае какво…
Имам обикновена външност и още по-обикновена работа. И семейството ми е обикновено.
На 31 години съм, но все още не съм омъжена. Засега нямам приятел. Не търся, чакам той да ме намери.
Колкото пъти съм предизвиквала Съдбата да се запозная с някой, да бъда с него и след известно време да го попитам дали са му сериозни намеренията, или просто така ще я караме за отбиване на номера и компания, толкова пъти този някой си е бил камшика по един или друг начин.
Не знам, може и да съм старомодна, но ми омръзна да се подиграват с мен. Омръзна ми да блъскам сама на разни заключени врати и да гадая какво има зад тях.
Последната ми връзка продължи 4 години.
Наивно вярвах, че Михаил ще ми предложи брак, но случайно разбрах, че ми изневерява с една от най-големите вървежалки в нашия град.
Аз не мога да се сравня с нея. Тя е висока, с множество подобрения, силикон, хиалурон и прочие…
Не бих искала да заприличам на Барби само и само някой да ме хареса и май затова ще си остана една обикновена жена.
Просто трябваше навреме да се сетя, че Михаил иска трофейна жена, а не домакиня и деца.
Когато излизахме двамата, той постоянно се заглеждаше по други жени, но не съм предполагала, че с лека ръка ще ми изневери.
Болно ми е!
Съжалявам, че загубих толкова много време с него!
Не искам повече да се чувствам по този начин, въпреки че така съм свикнала…
Искам най-накрая и аз да разбера как точно се чувства човек, който е обичан.
Искам да се омъжа за свестен човек и двамата да се чувстваме добре.
Парите, колите и имотите не ме вълнуват…
Толкова много ли искам?!
Мая
Снимка: Pixabay.com