Prekrasna.bg
Не знам как да оправя нещата
Пише ви една объркана и силно притеснена жена от малък крайдунавски град.
Живеем в къщата на свекъра и свекървата, съпругът ми е един син. Ние също имаме само едно момче на 20 години.
Славчо се роди седмаче и растеше болнав.
Може би затова свикна да задоволяваме всяко негово желание, а когато нещо му отказвахме, се тръшкаше и ревеше, докато не получи своето.
Правел го е неведнъж и пред хората, в магазина и дори на улицата – лягаше на земята и се дереше като магаре.
В училище не беше кой знае какъв ученик, но миналата година криво-ляво завърши средно образование.
И оттогава не може да си намери работа.
В малкия град е трудно, ама и той не си дава зор.
С баща му продължаваме да го издържаме – не само че го храним и обличаме, ами не спира да иска пари за цигари, за бензин (има мотор, пък и кара колата на баща си), когато излиза на бира с приятели…
Още същата вечер обаче, когато реших да сложа дънките на Славчо в пералната, видях, че портмонето му е доста надуто.
Славчо растеше болнав
Отворих го и едва не получих шок – вътре имаше 240 лева, с десет по-малко от пенсията на свекърва ми.
Попитах сина си веднага, а той започна да се оправдава, че му ги дал някакъв приятел, за да му купи не знам каква част за компютъра.
По очите му разбрах, че лъже, но Славчо не си признаваше.
Явно се беше промъкнал незабелязано и без никой да го види, е отмъкнал плика с парите.
Съмнението ми се потвърди на следващия ден, когато случайно срещнах един негов приятел и той се изпусна – имали намерение със Славчо да отидат за два дни до София.
Искали да гледат някакъв мач.
Върнах лентата назад и си спомних, че напоследък неведнъж бяха изчезвали малки суми от портмонето ми, от чекмеджето, където държим парите за сметки и пазаруване.
А веднъж свекър ми цял ден се тюхкаше, че е загубил 20 лева, когато ходил до магазина.
Казах на мъжа си, че според мен Славчо е взел пенсията на баба си, а той нищо не направи – нямало защо да вдигаме излишна пушилка.
Щял да изтегли пари от банката и да даде на майка си, за да престане да говори.
Да, обаче това няма да я убеди, че не съм посегнала аз.
Мислех си да й призная, че синът ми й е взел парите, но тя е доста злобна жена и не знам как ще реагира.
И без това не спира да дудне, че не съм възпитала Славчо добре, че бил лентяй и прахосник.
Така или иначе, пак аз ще си остана виновна – нали съм чуждата в семейството.
Напрежението у дома е толкова голямо, че не можем да се гледаме в очите.
Почти не си говорим и се разминаваме като непознати.
Искам да кажа истината, но не съм убедена, че ще ми повярват.
Как да постъпя?!
Обърканата
Пишете ни на e-mail [email protected]
Снимка: Pixabay.com
