Научих това от чужд човек
Здравейте, прекрасни хора.
Аз съм Ани и от много дълго време насам живея в Испания.
Засега там ми е добре, нямам намерение и план за връщане в България.
Разбира се, през лятото се връщам за по месец, но само толкова.
Откакто съм там, най-редовно пращах пари на нашите, за да не им липсва нищо.
Накрая обаче дори не ми казаха, че имат намерение да прехвърлят всичко на сестра ми, защото тя е по-близо.
Не ме разбирайте погрешно – имам дом, имам и средства.
Никога не съм разчитала на това, че ще наследя къща и земи от тях, но за мен беше по-логично да седнем и да поговорим. А те са прехвърлили всичко на сестра ми.
Разбрах това от наш познат, дори не си направиха труда да ме информират.
Най-много ме боли за това, че през годините, макар и предимно финансово, съм се грижила за тях.
Можеха съвсем човешки да ми обяснят, че сестра ми заслужава наследството, защото е по-близо и им помага, когато се налага да отидат до някъде.
Хем си казвам, че не трябва да ми пука, хем се чувствам изиграна.
Изиграна е точната дума.
Не знам точно какво са си говорили, какво са решили, но усещането не е приятно. Все едно аз съм от съседа и на тях не им пука аз какво ще си помисля или почувствам.
Предполагам, че има и много други хора като мен.
Едва ли съм единствената.
Просто ме боли, че нещата се развиха по този начин.
Само да уточня, че сестра ми не е по-нуждаеща се – има стабилно семейство и печеливш бизнес.
Разполага с няколко собствени апартамента, къща за гости и земи.
Но както и да е…
Както казват старите хора – халал да са й.
Можеха просто да ме информират, а не да научавам от чужди хора.
Обичайте се и се грижите за себе си! Явно в днешно време всеки се спасява сам…
Човек вече не може да разчита и на собственото си семейство!
Ани
Снимка: Pixabay.com