Prekrasna.bg
Макар и на стари години любовта е възможна и дава живот
Пред кабинета на личния лекар срещнах своя съученик Николай.
В 9-и клас, преди много години, между нас пламна онова чувство, което поетите наричат химия. Бяха чудни дни!
А по време на бригадите – и нощи. Обичахме се в захлас. Бяхме винаги заедно. После той замина войник.
Пишехме си писма, ходих на свиждане. Чаках го. Но от казармата той кандидатства архитектура и замина да учи в ГДР.
Аз страдах, но като студентка във Великотърновския университет срещнах добър и честен човек и се оженихме.
Щастливи сме!
Не беше същото, но уважението и взаимните симпатии бяха на ниво.
Семейството ни извървя дълъг градивен път.
Отгледахме две прекрасни деца, купихме голям и хубав апартамент в центъра на Варна, с допълнителни хонорари от извънредна работа и частни уроци успявахме не само да свържем двата края, но и да пестим.
Построихме си и малка вила в наследственото лозе на мъжа ми на самия бряг.
Съпругът ми почина на 70 години от рак.
Останах сама и веднага ме налегнаха болести.
По-голяма част от времето ми минаваше по лекарски кабинети, изследвания и болници…
…Николай също ме позна. И двамата сме съществено променени, но сякаш бяхме същите гимназисти – млади и хубави.
В поликлиниката той бе дошъл за направление, защото проблемите с кръвното го тормозели.
Поговорихме си, после се разходихме, седнахме на пейка в парка, стигнахме и до нашето училище.
Пихме кафе в превърнатата на бар сладкарница от нашето детство.
След няколко седмици решихме да се съберем.
Какво друго могат да измислят вдовец и вдовица, които някога са били влюбени?
След три месеца, изпълнени с положителни емоции, приятни спомени и разходки, усетихме промени в здравословното си състояние. Прегледахме се.
Неговото кръвно беше нормално, а моят диабет спадна до поносимите 8 пункта.
Дано така да продължи, за да бъдем доказателство, че макар и на стари години любовта е възможна и дава живот!
Станка
Снимка: Pixabay.com
