Prekrasna.bg
Щастлива съм, че ги има
Когато бях мъничка, страшно завиждах на децата, които се разхождат, хванати за ръцете на мама и татко. Аз не помня моите родители заедно, развели се, когато съм била само на две години.
После всеки направи ново семейство, а мен ме подмятаха ту тук, ту там и като че ли все им пречех. Не помня да са ми казвали, че ме обичат, или пък да ме погалят.
Мама роди набързо още две деца и съвсем не й беше до мен.
Помагах й да гледа братята ми, вместо да си играя навън, само на 5 знаех кога да им дам водичка или да им сменя мокрите пелени. Каквото и да правех обаче, тя все беше недоволна и постоянно викаше по мен. Мъжът й пък ме гледаше намръщено и често ме шамаросваше.
С голямо облекчение ме дадоха на татко, когато той ме поиска.
Половин година живяхме добре двамата, но после и той доведе у дома жена, която си имаше своя дъщеря.
Татко се опитваше да ни направи приятелки с другото момиче, но майка й ме гледаше като натрапница. Все сравняваше какво е купил за мен и какво за дъщеря й. Клеветеше ме за щяло и не щяло. С нетърпение чакаше ваканциите, за да ме пратят при родителите на татко. Другите ми баба и дядо също не ги беше грижа за мен.
Един ден като се върнах от училище не успях да вляза у дома, защото си бях загубила ключа.
Съдбата ми се усмихна
Бях само в първи клас.
Чувах, че вътре има някой, позвъних, но мащехата ми се развика, че щом съм толкова разсеяна, ще стоя навън за наказание. Вече бях губила два ключа от нас. Татко беше втора смяна и щеше да се прибере късно вечерта. Уморена и гладна, седнах на стълбите и след като поплаках, съм заспала.
Така ме заварил дядо, който случайно минавал и искал да поговори с баща ми за нещо. Като ме видял, много се ядосал и едва не изкърти вратата с ритници. От тях се събудих и не разбирах какво се случва. После дядо грабна някаква чанта, набута в нея дрехите ми и ме взе със себе си.
Заведе ме у тях и каза, че вече ще бъда тяхното момиче. На другия ден се скара жестоко с баща ми и му заяви, че не иска да вижда нито него, нито злата му жена.
От този момент започнаха най-щастливите ми години.
Всеки ден дядо ме караше с колата на училище, защото то беше далече от тяхната къща.
Баба не спираше да ме пита какво ми се яде, правеше ми най-вкусните банички и мекици. Тя ме научи да обичам цветята и да се грижа за тях. Купуваха ми красиви дрехи и обувки, но най-хубавото беше, че дядо с часове си говореше с мен.
Всяка вечер, преди да заспя, ми разказваше приказки. Той запали в мен любовта към четенето. В трети клас ме записаха на пиано, а в пети – на курс по английски. Водеха ме на плуване, на танци и на каквото пожелая.
Не знам кога, но започнах да ги наричам „татко“ и „мамо“, а истинските си родители почти не виждах.
След като завърших педагогика в Софийския университет, се върнах при дядо и баба. Те ми направиха голяма сватба, на която мама дори не дойде – в момента имали финансови трудности. Баща ми се появи, но сам, без съпругата си и така май беше по-добре.
Сега мога да кажа, че баба и дядо – моите истински родители, каквито ги чувствам, ми дадоха всичко, но най-вече – обич и грижи, от което се нуждае всяко дете. И макар че доста остаряха, продължават да се грижат за семейството ми. Дядо приписа къщата на мен срещу гледане. Аз пък кръстих сина си на него.
Надявам се второто ни дете да е момиче, за да зарадвам и баба.
Мариана
Снимка: Pixabay.com
