Събрах се с голямата си любов – просто станах негова любовница

Цял живот го обичам

Когато бях на 19, се влюбих във Вальо. За мен той беше най-красивият, най-забавният, най-чаровният и т.н. Бяхме гаджета два месеца, след което той разби сърцето ми. Започна връзка с тогавашната ми най-добра приятелка Емилия.

Това ме промени коренно. Престанах да съм безгрижното усмихнато момиче, което се чудеше с каква дреха и прическа да се разкраси за поредния купон.

Станах затворена, мрачна и обсебена от мисълта за моя Вальо. Не спирах да мечтая за деня, в който той ще се върне при мен разкаян и на колене ще ме моли да му простя и да се съберем отново.

Докато аз кроях всевъзможни планове как да срещна уж случайно Вальо и да го запленя с чара си и как да отмъстя на подлата Емилия, някогашната ми приятелка забременя и се ожени за моя любим.

Реалността ме шамароса яко! Но аз не спирах да мечтая, че някой ден Вальо ще я зареже разочарован или пък тя ще замине надалеч с таен любовник.

Не знам докъде щях да стигна в тези мои болни фантазии, ако не се случи едно голямо нещастие… Баща ми почина внезапно от инфаркт едва на 47 години. Шест месеца по-късно с майка ми решихме да заминем за Германия, където живееше сестра й.

Бяхме донякъде принудени от обстоятелствата, тъй като след смъртта на баща ми трудно свързвахме двата края финансово, но това е друга тема…

Това, че се отдалечих от непрестанните срещи с Вальо, ми помогна да преодолея обсебващото си желание да бъда с него и постепенно започнах да градя живота си в Германия.

Намерих си работа, запознах се и с други българи, сред тях беше и бъдещият ми съпруг Мартин. Той беше студент в Германия и намеренията му бяха като завърши с учението, да се върне в България. Баща му имаше доста добър бизнес и чакаше сина си като помощник.

Така и стана: две години по-късно с Мартин заживяхме в София и не след дълго се оженихме.

Приказката обаче не трая дълго.

Майката на Мартин непрекъснато намираше поводи да подбива авторитета ми пред съпруга ми. Непрекъснато злословеше за мен. Аз отначало не й обръщах особено внимание, вярвах, че съпругът ми ме обича и ще застане на моя страна, изобщо не си представях, че ще се повлияе от безпочвените й приказки. Оказа се обаче, че много съм подценила влиянието, което майката имаше над сина си.

Постепенно той започна да се отдръпва от мен. Най-големият проблем в брака ни, който свекърва ми непрекъснато критикуваше, беше фактът, че все не успявах да забременея. Постепенно бях победена от ревнивата свекърва. И за пореден път бях изоставена. След 3 години брачен живот Мартин поиска развод.

На 26 години трябваше да започна отначало, но не на чисто, а с убеждението, че на мъжете не може да се вярва и че никой от тях не заслужава да се влюбвам в него. Така че дните ми минаваха основно в ходене на работа, излизане с приятелки и интимни връзки, които нямаха потенциал да прераснат в сериозни отношения. Поне докато не срещнах Евгени. Той беше по-възрастен от мен с 15 години, държеше се изключително мило и беше много романтичен.

Постепенно той се пребори със задръжките ми относно обвързването и заживяхме заедно. Не мога да кажа, че бях лудо влюбена в него, но той някак винаги успяваше да обърне всяка ситуация в своя полза, да се прояви като перфектния джентълмен. Лишена вече от илюзии за голяма любов, сметнах, че ще съм щастлива с този приятен и грижовен мъж.

Проблемът беше, че след няколко години заедно с Евгени аз все повече чувствах възрастовата ни разлика като пречка. Аз бях на 31 и исках да се забавлявам, все още исках да ходя по купони и клубове, Евгени обаче все повече предпочиташе уюта на дома и не спираше да ме моли да се оженим и да опитаме да имаме дете.

В крайна сметка отстъпих!

Най-вече защото и аз исках да стана майка и смятах, че Евгени ще е много добър баща. След като се съгласих да се оженим, насрочихме дата за сватбата за след три месеца, тъй като бъдещият ми съпруг беше нетърпелив да узаконим официално отношенията си. Така че се втурнахме да планираме тържеството…

Докато един ден не се натъкнах на някогашната си голяма любов Вальо… Срещнахме се случайно и сякаш светът се завъртя на 180 градуса. В този момент почувствах защо не съм била щастлива с нито един от мъжете в живота си – просто никой от тях не можеше да се мери с Вальо. Сякаш не бяха минали повече от десет години от раздялата ни, отново бях влюбената до уши хлапачка.

И, да, той отново желаеше да бъде с мен – почти като в мечтите ми. Е, не падна на колене да ме умолява да съм с него и не посипа главата си с пепел, но пак беше неустоим за мен.

Да, за съжаление, мечтаният от мен сценарий се сбъдна. Поне в първата си част. Две години след съдбовната среща, аз не само че не се ожених за Евгени, но и Вальо не се разведе.

Просто станах неговата любовница и честно казано, мисля, че не съм единствената с тази роля в неговия живот. Но всеки път, когато реша да прекъсна тази връзка, която ми носи все повече болка, просто не мога.

Вальо все още упражнява магнетичното си въздействие над мен. Така че, май хората са прави – внимавайте какво си пожелавате, защото когато получите, не е сигурно дали ще можете да живеете с реализираните си фантазии.

Илияна

Публикувано в: „Журнал“

Снимка: Pixabay.com