Prekrasna.bg
Не знам как да постъпя
Пиша до вас, защото знам, че ще срещна разбиране у много от читателите.
Ще се радвам и ако някой ми пише, за да разбера права ли съм, или някъде греша.
Виктор и Асен – синовете ми, отдавна се устроиха в Испания, в различни градове.
Единият се ожени и има дъщеря, другият още не може да си намери сериозна приятелка.
Бяха малки, когато се разведохме с баща им, и тогава от немай къде взех куче – голяма, умна и красива немска овчарка Тера.
Живеехме в квартал с къщи и дворове, така че хич не се колебах за нея.
Тогава често пътувах в командировки, момчетата оставаха сами и, сериозно казано, ако не беше Тера, не знам как щях да ги отгледам.
Те станаха мъже, тя – баба, и след като почина, аз страдах много – сякаш повече, отколкото бях страдала за покойните си родители.
Толкова ме болеше за нея, че се зарекох повече куче да не гледам.
Но като си хванаха пътя синовете ми и като останах съвсем сама в голямата къща, си казах, че е престъпление да не дам подслон на някое добро същество.
Те не искат кучето!
Със свита душа взех Ред – да има поне един мъж в къщата. И понеже знаех, че след като двамата се установиха в чужбина, ще се налага да пътувам, го избрах малък, красив и любвеобилен.
Вече пет пъти с него заедно пътуваме със самолет до Испания.
Спазвам всички правила – сама и достатъчно рано си резервирам билетите, плащам си ги, оставям Ред на диета, за да не надмине въпросните 8 кг, давам му хапчета против повръщане…
Пътуването с него е по-сложно от пътуване с бебе. Но той ми е всичко и аз правя за него всичко.
След като се роди внучката обаче, снахата не иска кучето.
Измисли какви ли не причини, дори взе котка, за да ми отреже пътя.
В същото време синовете – и единият, и другият – ме навиват да си взимам и неплатена отпуска, но да оставам при тях поне за няколко месеца… без Ред. Дори искаха да платят и да го оставя тук на хотел.
Това са толкова много пари, че по-добре да ги дадат за нещо полезно.
Казах им, че така няма да стане.
А те в един глас: Зарежи това куче и ела!
Аз не мога да зарежа най-близкото си същество, което ме посреща и изпраща.
С него си деля самотата и вечерята. С Ред си говоря, пред него плача и на него поверявам дома си.
Който иска мен, ще приема и кучето ми.
Докато то е живо, ще е така.
Милена
Снимка: Pixabay.com
Разбирам те напълно! Кучето е най – добрия ти приятел! Моето кученце го оставих на майка ми, аз и брат ми сме в друг град, а родителите ми са разведени. Майка ми не ходи НИКЪДЕ без кучето. Та това и е най – големия и истински другар?! Не може синовете ти да поставят подобни условия!!!
Ангел
3 -9-22
Знаете ли аз също имам малко куче и никога за нищо на света не бих го оставил заради прищевките на който и да е.То ми е приятел като дете е .Те животните и те имат чувства.Зарежете снаха си .То тези които не обичат животните те не обичат и хората!
Дете може да те зареже и изхвърли в дом, а кучето ще Ви е вярно до гроб! Естествено, че ще запазите кучето! То , поне го заслужава!!!!!
Само така.
Едно животно вземеш ли го, то става част от семейството.
На който не му изнася, проблема си е негов.
В никакъв случай не изоставяйте кучето, щом не го иска, значи не иска и Вас, правилно постъпвате
Запазете си кучето <3
Първо: лошо възпитание на децата.По израза им съдя…
Второ: не си мисли да изоставяш душицата,в никакъв случай… снахата ти може и да не ти е снаха утре,а тая душица ще ти е верен до гроба.Запомни го.
Ще ви кажа, че са крайно нагли – първо неплатен отпуск да си пускате и второ кучето да си оставите… Не стига, че ще им помагате ами и условия. Ако не им е приятно да си наемат детегледачка и готово. Които има претенции да си решава проблемите по най-добрия начин. Не се чувствайте виновна.