Prekrasna.bg
Ако наистина ме обича, ще се върне
Сама реших да пусна Калоян да си иде. И не защото не го обичам, тъкмо напротив. Просто разбрах, че ако искам един ден да се върне, не бива да го задържам насила. Но нека започна отначало.
С Калоян се запознахме миналата година на морето.
Двамата бяхме с различни компании, които се преляха в една, и дните минаха под знака на страхотни купони.
Той ме научи да се гмуркам, танцувахме, осветени от отблясъците на огъня, който всяка вечер палехме на плажа.
И, разбира се, се любехме на пясъка, на скалите, във водата, на дъното на лодката…, навсякъде, където ни се приискаше да го правим.
После се върнахме в града и съвсем естествено връзката ни продължи. Аз ходех на работа, а той на лекции, защото още не беше завършил следването си.
Когато се дипломира и започна работа, се събрахме да живеем в моя апартамент, наследство от дядо ми, и всичко изглеждаше прекрасно.
Пуснах го на свобода
Докато в един момент се оказа, че харчим доста повече от това, което изкарваме. Родителите ни решиха, че трябва да се оправяме сами, след като почти се бяхме оженили. Пък и те нямаха кой знае какви възможности.
Вече бяхме избрали датата за сватбата, мислехме как да я направим щура и неповторима, да съберем всичките си приятели и купонът да продължи едва ли не три дни. Имахме страхотни идеи, но нямахме пари.
Умувахме да изтеглим кредит или да поискаме помощ от близките си.
А животът продължаваше – сметките по жилището се трупаха, понякога в края на месеца нямахме пари дори за цигари и кафе, камо ли за храна.
В един момент усетих, че Калоян все повече се сдухва и се затваря в себе си.
Говореше малко, а моите думи не достигаха до него. Започнах да го наблюдавам – когато бяхме с приятели, се смееше, но щом се приберяхме у дома и останехме само двамата, ставаше мрачен и потиснат. Дори любовта вече не беше същата. Няколко пъти се изтърва – дали пък да не отложим сватбата…
Друг път спомена, че едва ли щял да осъществи най-голямата си мечта – да обиколи света.
И сама разбирах какво се случва, но реших, че е добре да говоря с една приятелка на майка ми – психотерапевт. Тя потвърди съмненията ми – Калоян не беше готов за брак. Още не беше достатъчно зрял за отговорностите, които му се стовариха.
Всеки знае, че мъжете по принцип винаги си остават донякъде деца, но той явно не беше в състояние да порасне, поне не в този момент.
Вечерта се прибрах вкъщи и съобщих на Калоян, че се отказвам от сватбата, че искам да отложим сключването на брак и да направим крачка назад. Пак да сме си гаджета, но само толкова. И за да ни е по-лесно, дори му предложих за известно време да не живеем заедно. Усетих, че камък падна от плещите му. Повтаряше, че ме обича, дълго ме прегръщаше и ме целуваше.
На сутринта Калоян си събра багажа и си тръгна. Не го спрях, дори не му казах, че съм бременна. Реших, че ако наистина ме обича, един ден отново ще се върне при мен. Когато порасне!
Сигурно някои от вас ще ме упрекнат, но аз не искам любов насила. Така тя много бързо ще се изроди и накрая ще умре, а аз предпочитам да остане в сърцата ни и да й дадем втори шанс.
Николета
Споделете вашите истории с нашите читатели на [email protected]
Снимка: Pixabay.com
