Здравейте.
Пише ви Мария. На 23 години съм и все още съм студентка.
Нямам много приятелки, а с тези, които винаги са били до мен, се отдалечаваме, защото те са семейни, а аз – не.
Най-добрата ми приятелка се омъжи за голямата си любов.
Беше на 20 години.
Почти веднага забременя и роди.
Живее под един покрив с мъжа си и с неговите родители.
Цял ден гледа детето, чисти, готви и постоянно се оплаква.
Съпругът й не одобрява срещите й с неомъжени приятелки, сред които съм и аз.
Много ми е тъпо за нея, защото едно време беше душата на компанията, а сега имам чувството, че трябва да пита мъжа си за абсолютно всичко, включително и за това, дали може да диша.
Друга моя дружка роди преди 3 месеца.
Беше щастлива, съпругът й изглеждаше стабилен.
Явно обаче това е само за пред хората.
Споделяла ми е, че той постоянно работи и няма никакво време за нея и бебето.
Според нея той си мисли, че тя го е вързала завинаги с детето.
Това само един мъжки мозък може да го измисли!
Много ме е яд, честно ви казвам!
Напоследък все по-често взех да се чудя дали и мен чака същото.
Или пък всичко е въпрос на късмет?
Ужасявам се, като гледам как моите приятелки създадоха уж здрави семейства, а сега не са щастливи. Направо станаха скучни лелки след сватбата…
Не искам това!
Не желая да бъда обезличавана, да ми налагат някакви забрани и да ми казват какво да правя и какво – не.
Дано си намеря свестен човек!
Мария
Снимка: Pixabay.com
Ами ти какво очакваш, като са се оженили толкова млади. От теб зависи дали те очаква същата съдба. Хубаво е докъм 28-30 години да си поживееш, да общуваш с различни мъже (не казвам да имаш много връзки), да им проучиш характерите. И най-важното- да знаеш точно какво искаш. А това също става с времето.