Възрастна жена съм вече, но не спирам да се вълнувам от всичко.
Започнах да ходя на църква ежедневно от няколко години.
В храма намирам спасение, успокоение и надежда.
Откакто се случи инцидент с един от свещениците, аз започнах да сънувам странни сънища.
Преди няколко дни сънувах близката ми приятелка Стефка.
Сънувах, че сме в църквата и тя ми казва, че ще отиде да види брат си. Аз не знаех да има брат, а сънят бе толкова истински.
На другия ден й разказах какво съм сънувала. Засмях се и очаквах и тя да направи същото, но Стефка ми каза, че е имала брат. Бебето обаче починало малко след раждането.
На вас може и да ви се струва странно, но аз действително смятам, че сънищата ми не са случайни.
Преди няколко години сънувах, че седя на стария стол в градината на бащината къща в Мездра и си говоря с някого.
Странното бе, че от години не бях ходила там.
Баща ми почина, майка ми отиде при сестра ми в Благоевград и къщата остана празна.
За съжаление седмица след това майка почина и аз и сестра ми отидохме в Мездра.
Тогава действително намерих този стол от съня ми и дълго седях на него в скръбта си.
Много от вас сигурно ще ми кажат: Какво толкова? Вие сте прави за себе си, но се поставете на мое място само за миг.
Всичко това е доста плашещо и не знам какво е следващото нещо, което ще сънувам. Все едно виждам това, което предстои, много преди другите и това е страшно.
Пиша тук, за да попитам дали има и други хора като мен.
Вие какво правите в такива моменти? Как реагирате? Разказвате ли на най-близките си?
Имам нужда да споделя всичко това, което ме мъчи, с някой, защото иначе ще се побъркам.
Искрено се надявам това да е временно и скоро отново да стана нормален човек.
Снимка: Pixabay.com