Не подбирах средствата, с които да постигна желанията си…
Това е моята история. От приказна принцеса се превърнах в обезверена жена – загубих не само близките и приятелите си, но и надеждата да изпитам отново някога топлотата на любовта.
Когато бях на 18, родителите ми починаха в автомобилна катастрофа. И аз трябваше да се грижа не само за себе си, но и за по-малката си сестра Алекс, която тогава беше на 13.
Имах желание да уча право, но прецених, че задочно ще ми бъде трудно. И реших да си намеря работа.
Наеха ме като продавачка в магазин за спортни стоки. Работното ми време беше до 20.00 ч. в делничните дни, а в събота до 18.00 ч.
В неделя трябваше да чистим и готвим с Алекс, но и да преглеждам с нея домашните и уроците й. Не само че парите едва ни стигаха, ами и за мен не оставаше почти никакво време за забавление.
Скоро започнах да се чувствам жертва и да се чудя по какъв начин да избягам от жалкото си съществуване.
Решението на проблемите ми дойде само при мен. Всъщност в магазина дойде приятелката ми Албена с новото си гадже.
Николай беше симпатичен, забавен и чаровен
Но най-важното – родителите му бяха доста заможни, а той самият беше създал собствена фирма и по всичко личеше, че нещата му вървят добре. Албена ме покани следващата събота на купон у тях.
След като си тръгнаха, завистта направо щеше да ме разкъса. Казах си, че не е честно едни хора да получават всичко, а аз да съм лишена едва ли не от нормален живот.
Албена сякаш получаваше всичко: родителите й задоволяваха всяко нейно желание, успя да влезе в университета, ами на всичко отгоре и с какво гадже се беше сдобила… И то без да полага особени усилия.
Следващата събота отидох на купона, твърдо решена да се добера до Николай. Действах предпазливо, цяла вечер играх ролята на недооценена и недостъпна красавица. Трябва да призная, че не съм лишена от физическа привлекателност и лесно печеля мъжкото внимание.
Отне ми 4 месеца, докаго се добера до Ник, както всички го наричахме
Постепенно се бяхме сближили, той изпитваше съчувствие към семейната ми трагедия и няколко пъти, заедно с Албена идваха у дома по различни поводи да ми помогнат. Постепенно Ник започна да идва и без Албена. Една вечер, докато сестра ми беше на зелено училище със съучениците си, успях да прелъстя гаджето на приятелката си.
За всеки случай продължих известно време да играя ролята на недостъпна изкусителка. Провокирах уж случайни срещи и после се отдръпвах от Ник под претекст, че не искам да нараня приятелката си и постепенно постигнах каквото си бях наумила. Ник се раздели с Албена и започна да търси различни начини, по които да ми покаже, че е луд по мен.
Почувствах, че мечтите ми са напът да се сбъднат, когато месечният ми цикъл закъсня. Аз умишлено не взимах противозачатъчни таблетки, защото исках да забременея от Николай и да се омъжа за него.
Стана, както исках – сватба, дом, бебе… Минаха години от раждането на сина ми и аз вече бях забравила немотията. Сестра ми замина да следва в чужбина, така се освободих и от грижите около нея. Ник напредваше в бизнес заниманията си, а това значеше, че повече отсъстваше от вкъщи. Много често се прибираше сърдит, уморен, често нямаше желание да излизаме заедно, да се забавляваме.
За секунди загубих разсъдъка си!
Във фитнеса се запознах с Дани и направо онемях. Никога не съм си представяла, че може така да хлътна по мъж. Аз не просто му отдавах тялото си, той като че ли беше в мозъка ми и контролираше мислите ми. Станах направо зависима от него. Живеех само заради тайните ни срещи и все се чудех с какво да угаждам на моя любим. Давах му пари, купувах му скъпи подаръци, водех го в елитни заведения и хотели…
Два месеца след запознанството ми с Дани, получих имейл с прикачени мои снимки заедно с любовника ми. Подателят искаше да платя 10 хиляди лева за мълчанието му. Изпълних посочените от анонимния изнудвач указания и платих. Три седмици по-късно обаче получих идентично писмо със същото искане. Смятах да се обърна към частен детектив, който да разкрие кой шпионира мен и любовника ми. Но докато обмислях варианта, последва нов шамар от съдбата: Ник поиска развод – той също беше получил уличаващите снимки.
Все пак любовта трябваше да победи.
Три месеца по-късно бях разведена, без работа, с доста намалели спестявания и с право да виждам сина си два пъти в месеца. Ник успя да ми отнеме правата над детето. Аз обаче стиснах зъби и си мислех, че нещата постепенно ще се наредят – сега вече нямаше пречки пред любовта ни с Дани. В началото и той изглеждаше доволен от новата ситуация, но постепенно започна да изтъква различни причини, за да отлага срещите ни. А и все по-често се цупеше, когато отказвах да отидем в скъпо заведение или да му купя някакъв подарък, на него сякаш не му правеше впечатление, че вече трябва сама да се издържам. В отчаянието си му подарих последната останала ми скъпа вещ – автомобилът, който бившият ми съпруг ми бе купил миналата година за рождения ми ден.
Ударът беше неочакван!
Дани потъна като вдън земя. Повече от десет дни нямах никаква вест от него, телефонът му беше изключен, не отговаряше на имейлите ми, търсих го в квартирата му, но се оказа, че я е напуснал…
Вече бях започнала да се притеснявам, че с любимия ми мъж се е случило някакво нещастие. И тогава получих още един имейл от анонимния изнудвач. Този път нямаше искане за пари. Отворих прикачената снимка и на нея видях усмихнатата Албена, седнала до Дани в луксозната кола, която му бях подарила.
Така става в живота – понякога собствените ти постъпки те превръщат в истинска жертва. Цялата тази история ме потопи в отчаяние. Трябваше ми много време, за да приема случилото се като урок и да се измъкна от усещането за безнадеждност.
Затова сега, след години, подхождам към всеки човек и всяко събитие в живота си доста по-зряло. И май животът ми взе да се нарежда.
Г.С., 35 г.
Публикувано в: „Журнал за жената“
Снимка: Pixabay.com