Толкова тъпо ми стана, че щях да заплача с глас
Родителите ми са с висше образование, но в нашия малък град работят за обидно ниски заплати.
Сигурно много неща са ми липсвали, но определено не са били от важните.
Освен всичко друго, майка и татко платиха цялата ми кандидатстудентска подготовка, която никак не беше евтина – два пъти в седмицата пътувах до областния град за уроци при частен учител.
Когато ме приеха, нямаше по-щастливи от нас тримата.
Предварителната ни уговорка беше, че ще живея на общежитие – толкова можеха да ми осигурят нашите.
А и аз нямах нищо против – чувала бях, че там човек е сред такива като него, че намира готини колеги и приятели.
Още като започна настаняването, усетих зад гърба си сянката на бедността.
Аз отидох в блока сама, с два сака – толкова големи, колкото можех да нося.
Бях взела най-необходимото – дрехи, спално бельо, тоалетни принадлежности и храна за първата седмица.
Стаята ми е на четвъртия етаж и не мога да кажа, че бях очарована от това, което заварих.
Отворих прозореца със страх – имах чувството, че докато го дърпам, стъклото ще се счупи и ще се посипе върху мен.
Загледах се навън… и това, което видях, съвсем ме смачка.
Другите момичета и момчета ги караха с коли и от тях се изваждаше какво ли не.
Стана ми тъпо, затова излязох и седнах наблизо да изпия едно кафе.
Така можах да видя блока отвън – някои прозорци се къртеха, на други вече родители слагаха нова PVC дограма.
Обитателите на някои стаи бяха стигнали дори до пердетата…
Ако не съм мъжко момиче, сигурно щях да заплача с глас.
Аз обаче си глътнах сълзите, колкото и да ми беше трудно, обадих се на нашите и им казах, че съм се настанила и всичко е наред.
Никога не им признах, че неизвестното ме плаши, но новото начало в големия град се оказа по-страшно, отколкото мислех.
Не знам ще се справя ли.
Вярно, бедността не е порок, но не е по-добра от пороците.
Една първокурсничка
Снимка: Pixabay.com
mislia 4e preuveli4avas problema ako moze da se nare4e taka.gore glavata ,drugi nesta sa po vazni v zivota i ti si mlad 4ovek,tvoi red e da se boris da podobris zivota si
Горе главата, стъпвай здраво на земята, ще си намериш работа и ще промениш в живота си това, което не ти харесва…
Една моя учителка ни казваше – гледайте да задминете тези преди вас, но не забравяйте да погледнете и колко са останали след вас…