Prekrasna.bg
Мили жени, пиша ви с надеждата да ме посъветвате как да успокоя нервите си и да не си го изкарвам на децата.
Много съм изнервена напоследък и изпадам в нервни кризи. Имам чувството, че губя контрол над ситуацията.
Когато изпадна в ярост, мога да нападна човек. Вече на няколко пъти ми се случи да ударя синовете си, а после да плача горчиво. Пиех успокояващи хапчета на билкова основа, но не ми помагат.
Страхувам се да не полудея.
Толкова съм зле с нервите, а близнаците са страшно палави и ме изкарат от равновесие.
Не съм предполагала, че ще се чувствам така, но сега го правя. Всяка секунда ме правят разногледа.
Не се справям като майка
Постоянно правят бели и откачам. Имам толкова домакинска работа… Живеем в къща и постоянно има какво да се прави.
Чаках децата си няколко години. Не можех да зачена.
Накрая забременях с ин витро и сега на моменти имам чувството, че ги мразя.
Не ги мразя наистина, обичам ги много, но ми е тежко.
Не знам как да се справям с тази ситуация.
Няма кой да ми помага, а те са още малки.
В селото ни няма детска ясла и градина и ще трябва да се гледаме вкъщи, а това ме побърква.
Ако имах само едно дете, вероятно щях да се справя, но сега съм откачила тотално.
Мъжът ми пътува често по работа и оставам сама. Най-тежко ми е през деня.
Докато се справя с едното дете, другото е ревнало.
Пълна лудница.
Само се моля да не полудея.
Снимка: Pixabay.com
ЗДР, Проблема ти ние много познат , много жени сме минали през това, но аз мога да те посъветвам следното: Изгради си режим на теб самата и на тях колкото и да са малки ,ги карай да ти помагат, когато се ядосаш сама се успокоявай вътрешно. Каквато и беля да са направили , не е голяма повярвай, след минаване на кризата, явно го осъзнаваш, но е късно. Друго предложение което е като вариянт намериим занимание , което ги влече, за да могат да се заиграват за по-дълго време, спокойствието им дарява сигурност, а нервността им се предава, ако искаш да поговориш някого , свържи се с мен , ще поговорим !
Няма да давам безкрайни съвети и варианти,само един-представи си,че наистина в миг изчезнат,но не се върнат никога повече.Аз съм една от майките загубили дете/на 7г./от рак и искам да ти кажа,че белите им са нищо в сравнение с това никога повече да не ги гушнеш или целунеш!Говори им с нежност-когато смениш метода на възпитание-те ще се нагодят!
Желая ти успех и бъди ненаситна към ласките и вниманието им,един ден ще порастнат и повярвай-ще ти липсват много!