Prekrasna.bg
Реших да споделя болката си, която ме измъчва от години…
Моят съпруг Петко е човек с две лица. Навън е един, а у дома – съвсем различен.
Види ли чужда жена, я обсипва с комплименти, толкова е галантен и внимателен, че няма как да не му се възхитиш.
Отваря врати, целува ръце, пали цигари… Абе, джентълмен, та дрънка!
Приятелките ми често ми завиждат, че имам такъв мъж, и не искат да ми повярват, че с мен се държи отвратително.
Вика ми за щяло и нещяло, най-милото му обръщение е „коза такава“, а за комплимент не мога и да мечтая.
Сякаш не съм и аз жена, а някаква отрепка.
Дори децата му правят забележка, но той не ги чува.
Често се питам защо го търпя, но си давам сметка, че всъщност той не е лош човек.
Грижи се за семейството, трепе се и работи на две места, за да не ни липсва нищо.
Съпругът ми има две лица
Пък и като си спомня първите ни срещи, той беше най-милият и възпитан мъж, когото съм виждала.
Обсипваше ме с нежни думи, флиртуваше по най-финия начин с мен.
Явно все още ме е приемал за чужда, а сега вече е убеден, че съм негова и няма начин да ме загуби.
Веднъж с децата измислихме номер, за да го стреснем.
Аз събрах дрехите си в два сака и отидох при една братовчедка, а те му казали, че го напускам.
Мъжът ми толкова се притеснил, че едва не получил инфаркт.
Наложило се да викнат спешна помощ.
Обадиха се и на мен и аз тичешком се прибрах, преди още линейката да дойде.
Като ме видя, Петко се усмихна, хвана ръката ми и през цялата нощ не ме пусна.
Сутринта ми обеща, че нямало да бъде груб с мен, но като се оправи, забрави обещанието си.
Срамувам се, че трябва да призная грозната истина, но щом съм почнала, трябва да стигна до края.
Не знам дали ако го напусна, животът ми ще е по-хубав.
Сега хладилникът винаги е пълен, сметките са платени, аз и децата сме нахранени и облечени.
Тъжно е, че ми е писано да живея без любов и нежност, но явно от двете злини тази е по-малката.
Радостина
Скъпи хора, споделете с нас радостта и тъгата си на e-mail [email protected]
Снимка: Pixabay.com
