Prekrasna.bg
След като загубих майка си, дълго не посмях да посегна към дрехите, книгите, спомените й, прибрани грижливо в чекмеджетата…
Една вечер обаче – беше на рождения й ден, сърцето ми се сви, седнах до шкафа й и го отворих. Разглеждах и плаках, докато стигнах до един плик за писмо, адресиран до мен с нейния ситен красив почерк. Не мога да разкажа живота на мама по-добре от нея, затова ви изпращам писмото, което тя остави за мен.
„Бях на 16 г., когато след една вечеринка с баща ти се уговорихме на следващата вечер, като дойде до нас и ми свирне, аз да изляза, да му пристана и да избягаме. Той беше на 18 г. и му предстоеше да отиде войник. Беше склонил чичо си, който живееше в града, да ни приеме за известно време у тях като младоженци.
Така, когато баща ти отиде войник, аз вече бях забременяла. Нямаше къде да ходя, трябваше да остана при майка му на село – хем да й помагам, хем той да е по-сигурен, докато е в казармата, че има кой да ме наблюдава.
Този престой в онзи дом няма да забравя никога – беше и затвор, и нечовешки тормоз, и първи сблъсък с бездушието, злобата и лишенията. Какво ли не чух, докато живях със свекърва си: „Мъжът й в казармата, тя дете ще ражда, как я мислиш тази работа, бе!“, „Я грабвай мотиката и помагай, не се ослушвай!“ – сякаш не виждаше, че като се наведа, коремът ми опира в брадата и не виждам земята, „Ти сега не трябва да се тъпчеш, маслото и сиренето ще стоят заключени в моя шкаф!“
Истината ме съсипа
Като се върна баща ти от казармата, се преместихме в града на квартира.
Той започна лека работа, с намален работен ден. И така го изкара цял живот. Теб те записахме на ясла. Хванах се и аз на работа, но все временно. Ставах сутрин в 4 часа и с колелото отивах на другия край на града. Тръгвах, баща ти спи. Като се върнех, той пак спи, почива си. А аз трябваше да те прибера, да ошетам, да сготвя.
Бях заприличала на вейка, започнах да залитам по улиците от слабост. Не си доспивах, започнах да вдигам високо кръвно, главоболието ме съсипваше. А от баща ти не чувах една нежна дума. Не знаех какво е ласка, съпружеско внимание, грижа и разбиране. Тормозеше ме и това, че чувах как той се заключвал с колежки на работното си място. С тях със сигурност е бил различен. А вкъщи се дразнеше дори от твоя детски смях.
Аз все повече западах от преумора. Неведнъж падах на улицата – първия път си счупих глезена, после ключицата на ръката, а последния път – китката. Така дясната ми ръка остана неподвижна. И не знам на какво отгоре баща ти скочи за второ дете – искал син.
Аз – с една лява ръка, а той – бебе. Теб не поглеждаше, ама… Как ли не се противих, не успях да го разубедя – беше груб и лош човек. Въпреки това, като забременях, реших да абортирам. Той обаче ме проследил и влезе преди мен при доктора.
Какво са говорили, не знам, но лекарят ми се накара едно хубаво и ми показа вратата.
Като родих брат ти, ангажиментите ми станаха още повече. Никой отникъде не ми помагаше.
Баща ти си беше все същият и си продължаваше по старому. Не знам дали от злоба, или от проклетия, но той се поболя и се залежа. Не ми стигаше другото, а и още една голяма грижа – болен на легло.
Стана непоносим с капризите и с обидите си. А как ми се искаше да го попитам защо не повика милите си колежки да го гледат. Ама смеех ли…
Много ми идва всичко, мила дъще, да знаеш, че силите ме напускат. Не искам да те тревожа с моите страдания, но трябва да научиш истината. След като мен вече няма да ме има.“
Това писмо потвърди съмненията ми, че майка сама сложи край на земния си път… Това направо ме съсипа!
Дарина
Снимка: Pixabay.com
