Prekrasna.bg
Самотата е много страшна…
Здравейте, мили хора.
След дълго умуване реших и аз да си излея душата. Може би някои от вас ще ми дадат работещ съвет… Но дори и това да не стане, със сигурност ще ми олекне.
Срещнах Михаил, когато бях на 34 години. Тогава той беше на 38. В началото всичко беше прекрасно и аз бях щастлива. Или поне така си мислех.
10 години след това се чувствам изгубена и не знам накъде да поема. Самотата ме съсипва, а уж имам човек до себе си!
Михаил има едно дете от предишен брак и още в началото ми каза, че се чуди за второ.
Докато той се чудеше, времето минаваше и аз изведнъж осъзнах, че вече съм прекалено стара за експерименти.
Всеки ден е като предишния.
И двамата работим, прибираме се, вечеряме, след което или гледаме телевизия, или спим. Живецът изчезна, няма го!
През уикендите всеки си намира някакво занимание… Аз или чистя, или чета нещо, или излизам с приятелка, макар че и това вече се случва много рядко.
Самотата ме съсипва
Честно си признавам, не съм щастлива и не се чувствам добре.
Сутрин, като се събудя, ми е празно и нищо не ме вълнува. Не знам накъде да поема, за да се почувствам по-добре.
Осъзнавам, че тази връзка ме съсипва и от много време насам не ми носи много положителни емоции.
Иначе се разбирам чудесно със сина на партньора ми. Когато остава да спи у нас, винаги всичко е наред.
Хлапето е добре възпитано и не ми създава абсолютно никакви грижи.
Чудя се как да сложа край на връзката и просто да си тръгна. Реално нищо не ме задържа тук.
Забравих да спомена, че живеем в апартамента на Михаил, т.е. не плащаме ипотечен кредит двамата.
Защото знам, че при много двойки това е проблем.
Нямаме подписан граждански брак.
Единственото, което може би ме задържа, е навикът.
Не искам да наранявам Михаил, но вече искам да съм щастлива.
Моля ви, дайте ми някакъв съвет.
Анелия
Снимка: Pixabay.com
