Prekrasna.bg
Съжалявам за много неща в живота си, сама съм на този свят
Здравейте, мили хора.
Аз съм Анелия и искам да споделя драмата си с вас. Правя го с надеждата малко да ми олекне.
Преди години имах приятел, казваше се Александър. Той ме боготвореше, но това на мен не ми беше достатъчно.
Все исках повече – да е по-красив, по-умен, с повече пари…
Имах претенции дори за това как да се облича, как да говори пред други хора.
Горкият търпеше всичко, но един ден му писна.
Скарахме се жестоко и аз му казах да се маха от квартирата.
Бях сигурна, че няма да си тръгне, но той бързо си събра нещата и си тръгна. На следващия ден вече съжалявах за думите, които изрекох, но нямаше връщане назад. Гордостта ми не позволи да му се обадя и извиня.
Така се изнизаха близо 6 месеца, когато от наш общ познат разбрах, че Александър си има нова приятелка. Не ми стана много приятно, но убеждавах сама себе си, че е временно увлечение. Бях сигурна, че обича мен!
Съжалявам за много неща
Минаха още месеци, когато един ден ги видях отдалеч: изглеждаха много щастливи и тя беше… бременна!
Бях толкова шашната, че не помня как се прибрах у нас и избухнах в плач!
Изпаднах в нещо като депресия и в продължение на месеци не бях ни жива, ни мъртва…
От това състояние ме измъкна работата и желанието ми да забогатея.
Отдадох се изцяло на това, което върша, и не след дълго резултатите бяха налице.
Година след година ставах все по-богата и си позволявах все повече неща – и дрехи, и екскурзии, и временни увлечения, но никога нищо сериозно.
Днес имам всичко! Уж!
Купувам си всичко, което искам.
Много жени биха завидели на гардероба ми и на колекцията ми от скъпи чанти и обувки. Но какво от това?!
Особено на празници разбирам каква голяма грешка съм допуснала и ми е много самотно…
Съжалявам, че не потърсих Александър навремето или поне не намерих друг свестен човек.
Сега съм на 44 години и вече всичко ми тежи.
Надявам се моята изповед да послужи за урок на други момичета и те да не допуснат тази грешка.
Анелия
Снимка: Pixabay.com
