Prekrasna.bg
Тя се казва Галина Вълева. Осъдена е от съдбата да не може да има свои деца. Напук на това обаче, тя дарява с любовта, която носи в сърцето си, децата на своите съседи. Грижи се за тях, организира им празници, с една дума – обича ги! Запознайте се с Галя и нейната история от интервюто, което тя е дала за в. „Лична драма“.
Галя, кога разбра, че никога няма да можеш да имаш деца?
Случи се при нелеп инцидент, когато бях само на 22. С колеги от университета се прибирахме от празнуване на 8-и декември. Пиян шофьор навлезе а насрещното движение и отнеса колата, в която пътувахме ние. Слава Богу, всички оживяхме, но се наложи да ми отстранят матката, защото имах вътрешни разкъсвания. Приех го много тежко, дори мислех за самоубийство. Но една жена в болницата, която беше изгубила сина си, ми каза, че щом Господ ме е запазил след толкова тежка катастрофа, е имал планове за мен. И вместо да мисля глупости, по-добре да разбера какви са тези планове и да ги осъществя.
Как потръгна животът ти после?
Зарязах университета, макар че бях вече трети курс икономика, и кандидатствах отново – този път педагогика. Почувствах някаква вътрешна потребност да се посветя на чуждите деца. Приеха ме, но в деня, в който споделих радостта с гаджето си, той ме заряза. Каза, че съжалява, но не може да продължи живота си с мен. Искал ла има нормално семейство с жена, която ще може да му роди син и дъщеря. Заболя ме, но не му се разсърдих. И без да звучи като клише, тази раздяла наистина ме направи по-силна.
Срещна ли после друг мъж, била си още много млада?
Обичам децата!
Да, срещнах много мъже. Някои от тях допуснах твърде близо до себе си. Повярвах им, влюбих се. Но всички те си тръгваха, когато разбираха, че не мога да имам деца. Сега си мисля, че не са били правилните хора, защото ако един мъж обича една жена, той ще се съгласи двамата да си осиновят дете и да го отгледат като свое. Но може и да не съм права, затова не ги виня. Пък и, честно казано, още не съм изгубила надеждата да срещна своя мъж.
Как минава денят ти?
Цял ден съм в детската градина, макар че би трябвало да работя на смени. Избирам какво да правя – помагам на колежките, подготвям изненади за децата, измислям нови игри и забавления за малчуганите.
След това се прибирам и проверявам кой от съседите има нужда да се погрижа за детето му. От четири години едно младо семейство в съседния вход ми оставя дъщеричката си, когато ходят на кино, театър, излизат с приятели. Родителите им живеят в провинцията и те разчитат единствено на моята помощ.
Помагам на двама първокласници да напишат домашните си и на всяко дете, което има нужда от помощ. А всяка събота или неделя организирам у дома детски празник с малчуганите от блока. Има ли някой рожден ден, пак го празнува у дома.
Аз изработвам поканите, надувам балоните, приготвям сандвичи и сладкиши, правя домашна торта за рожденика. Абе, направо си е детски център у дома (смее се). И трябва да ти кажа, че така всички деца от блока са мои!
Много от тях споделят тайните си и искат съвет от мен. Приемат ме като свой най-верен приятел и това изпълва сърцето ми с радост и благодарност, че ми гласуват доверие. Наистина не мога да ти опиша какво е усещането.
Как приемат съседите ти това, което правиш?
В началото ме мислеха за луда и ме гледаха с недоверие. Не можеха да разберат как така безплатно, на собствена воля и от чисто сърце искам да им помагам в грижите за децата, но постепенно свикнаха и сега го приемат за нещо съвсем нормално.
Тази година за трети път ще организирам отбелязването на 1-ви юни – Деня на детето, и много се радвам, че се пада в неделя. Подготвила съм различни изненади за всяко дете според това дали обича да чете или конструира. И за всяко съм изработила картонена шапка и маска, за да стане празникът по-весел. А накрая ще има и почерпка. Вече извадих няколко нови рецепти за сладкиши от интернет. Надявам се да се харесат на всички.
Какво си пожелаваш?
Да съм здрава, за да продължа да се грижа за своите довереници, да видя как растат, а после да поема и грижите за техните деца.
Всъщност аз не съм наказана от съдбата, по-скоро съм благословена, защото получавам обич не от едно или две деца, а от децата в детската градина и от тези в блока ми – нима това не е щастие?
Снимка: Pixabay.com
