Prekrasna.bg
Бях ученичка в гимназията, когато за първи път се качих на самолет…
Учителят по португалски ни заведе в Лисабон през пролетната ваканция.
Уж не ме беше страх да летя – нали не знаех какво е, но още когато машината засили по пистата, ме обзе панически ужас.
На всичкото отгоре трябваше да се правя на спокойна и да се смея на всички вицове за катастрофирали самолети, които съучениците ми разказваха.
По едно време ми стана лошо, после опитах да се правя на заспала, но когато кацнахме, се зарекох никога повече да не се качвам на „дърво без корен“, както казваше дядо ми.
Връщането от Португалия беше още по-тежко, защото знаех какво ме чака, не ми пукаше какво мислят другите и се качих в самолета разплакана.
Цели 12 години след това пътувах много, но никога по въздуха.
Така си избирах маршрутите и комбинирах дните, че да пристигам навреме и без самолет.
Наляво и надясно обяснявах колко са удобни съвременните автобуси, бързите влакове предлагат истински комфорт, да не говорим колко е весело, ако споделяш колата си с приятели и се сменяте на волана.
Любовта победи!
Но хората неслучайно са казали: никога не казвай никога!
Миналото лято колежка от офиса ни покани на вилата си за уикенда. Няма и на стотина километра, как да не отида. Запалих колата и пристигнах точно когато наоколо миришеше на вкусно барбекю и на… невероятен мъж.
Той беше Ачо – неин пръв братовчед, дошъл си от Чикаго за цял месец.
Не знам защо той избра точно с мен да прекара деня, после и нощта.
Не знам защо точно в него трябваше да се влюбя, след като живее на другия край на света и дотам мога да пътувам само със самолет. Накрая признах на Ачо страха си и той много се развесели.
Първите два пъти летях над океана с него – не че беше приятно, но малко по малко ставаше поносимо.
Сигурно защото почти не пускаше ръката ми, прегръщаше ме, галеше ме като малко дете, докато се отпусна и задремя.
Когато не успявах, ме разсейваше с филми, разказваше ми и всякакви интересни истории, които беше преживял.
Помогнаха и питиетата от време на време – с това искам да кажа, че Ачо ме научи освен да летя, и да пия – качествен алкохол в достатъчни количества.
Последния път отидох в Америка и се върнах сама.
Аз си знам какво ми струваха часовете във въздуха и по летищата.
Но нямах избор – или се взимам в ръце, или – „Сбогом, моя любов“… Желанието да съм с Ачо надделя над страха.
Винаги си нося талисмана за презокеански полети и си казвам вълшебните думи: „Бог напред, аз след него!“
Повтарям си и заръката на баба: „Стига, Гери, един живот се живее! Ако та е писано, ще обиколиш света със самолет.
Ако не – в глътка вода ще се удавиш.“
Май наистина е по-добре да летя, защото любовта е велика сила. А което не става с любов, става с много любов.
Гери
Снимка: Pixabay.com
