Леля Димитрина живееше в пълна мизерия – след смъртта й открихме нещо изненадващо

Неотдавна почина леля ми, която беше първа братовчедка на мама…

Тя живя 86 години, но беше самотница – никога не се е омъжвала. Не беше образована, работила е повече от 40 години, все тежка и мръсна работа. Преди съвсем да грохне, чистеше една градска тоалетна и събираше стотинките.

Леля Димитрина живееше в пълна мизерия в едно мазе под наем. Беше ми жал за нея и откакто тя се разболя, през ден-два ходех да я виждам. Носех й топла супа и по един хляб, за повече и аз нямам възможности.

И двамата с мъжа ми работим, но заплатите ни са малки и трудно свързваме двата края. Леля Димитрина обаче беше доволна и на това, което й оставях. Винаги ми благодареше и ме благославяше.

Веднъж, явно я сварих в добър момент, започна да ми разказва, че някога искала да си осинови момиченце, но така и не се решила. Притеснявала се, че сама жена трудно може да отгледа дете.

После й хрумнало да осинови по-малката ми сестра, но мама категорично й отказала.

И така леля останала сама.

Като се размислих, май така е било по-добре. Тя беше особнячка – темерут, затворена в себе си, която сякаш не се интересуваше от света около себе си. Аз бях единствената й близка, с която общуваше.

Един ден отидох пак да й занеса кофичка кисело мляко и буркан гъбена чорба, макар че напоследък тя почти не хапваше. Беше си отишла.

По всичко личеше, че току-що е починала, защото я заварих още топла. Все пак успях да й затворя очите, но така и не се простихме приживе.

От общината отпуснаха малко средства, събрахме и ние, роднините, по нещо, за да я изпратим като хората.

Бяхме само осем човека на гробищата, най-вече старци, аз и хазяйката й. Още тогава тя ме помоли, като минат няколко дни, да отида да разчистя стаята в мазето, защото можело да я даде на друг наемател. Обещах й, че ще го направя.

Бях сигурна, че няма какво да се използва от вещите на леля Димитрина, но ако все пак нещо беше годно за употреба, щях да го дам на някой клошар.

Следващата събота помолих съпруга ми да дойде с мен, за да ми помогне.

Изхвърлихме два счупени стола, едно разнебитено шкафче, малко съдове, смачкана кофа и пробит леген. Масата и креватът бяха на хазяйката.

Натъпках дрехите в един чувал, за да ги оставя до контейнера за боклук. После се захванахме с леглото, събрах завивките, за да изнеса и тях навън.

Когато се върнах, мъжът ми беше вдигнал дюшека и едно скъсано одеяло под него. Седеше на края на кревата, цъкаше и се държеше за главата.

Пред него имаше няколко пакета, увити със стари вестници, а в тях пачки пари, най-различни – български левове, дори такива излезли от употреба.

Открихме и долари и 50 евро.

Седяхме и се чудехме как леля Димитрина е успяла да събере близо 20 хиляди лева и защо не ги е харчила, а ходеше в дрипи и гладуваше като куче до края на живота си.

Зорка

Снимка: Pixabay.com