Prekrasna.bg
Ще скрия истинското си име, защото ако родителите ми разберат, че съм ви писала, не ме чака нищо добро.
Ще се нарека Ани, на 22 г., от турски произход съм.
Преди две години се запознах с Иван, който е българин.
От мига, в който очите ни се срещнаха, между нас припламнаха искри и вече знаехме, че никой и нищо няма да ни раздели. Уви, случи се!
Нито моите, нито неговите родители приеха с радост любовта ни, щом разбраха, че сме от различни религии.
Това обаче не ни спря да се срещаме, да се целуваме, да се любим, защото се обичахме.
Напук и тайно от всички цели две години ние намирахме начин да се виждаме и да се радваме един на друг.
До момента, в който налетяхме на брат ми. Той каза на татко и стана страшно.
Вкъщи ми вдигнаха луд скандал и започнаха да се отнасят с мен като с пленница.
От половин година ходя и се прибирам от работа под конвой. Придружават ме или баща ми, или брат ми.
Как да постъпя?
На майка ми не разрешават да идва с мен, защото й нямат доверие.
Като се върнем вкъщи, веднага взимат джиесема ми и проверяват с кого съм говорила и получавала ли съм есемеси.
Добре че поне намерих начин да имам интернет връзка… Трудно, но успях…
А преди месец ме запознаха с бъдещия ми съпруг -мъж, доста по-възрастен от мен, но от нашата националност.
Нямам нищо против него – личи си, че не е лош човек, че е грижовен, но аз не го обичам.
Не съм допускала, че в 21 век ще ме омъжат насила и няма да се съобразят с мнението ми.
Тежи ми, че не мога да видя Иван…
Искам да избягам с него, далеч от всички.
Пък ако ще после родителите ми да се отрекат от мен!
Искам да се обърна към всички момичета като мен – не се отказвайте, мили мои!
Следвайте сърцето си и бъдете много щастливи!
Ани
Снимка: Pixabay.com
