Изобщо не съм спокойна, не знам как да спася семейството си

От две години не съм на себе си. Ревността ме убива и не знам как да спася и себе си, и семейството си.

С Филип сме женени от 15 г. и доскоро живеехме в Русе.

Бяхме се устроили добре, имахме жилище, хубава работа, особено той, добри приятели.

Можехме и да разчитаме на родителите си, а и да се грижим за тях.

Всичко се промени една вечер, когато мъжът ми доведе гости вкъщи – Ангел и Златина, негов колега състудент и жена му.

От дума на дума стана ясно, че те живеят в София, имат бизнес и търсят доверен човек за нейния офис.

Дълго говореха, обсъждаха, предлагаха, накрая Ангел нави Филип да отиде до София, да види на място за какво става дума, да прецени и да реши ще приеме ли предложението им да работи за тях.

Това изобщо не ми хареса, не исках тепърва да се местим, да започваме от нула, да свикваме с нови неща и ние, и децата.

Филип обаче се запъна – прие работата, първо замина сам, а след година се пренесохме цялото семейство.

През тези месеци покълна моята кошмарна ревност.

Бях сигурна, ме между мъжа ми и Златина става нещо.

Дори когато си идваше в Русе, беше като на повикване – телефонът винаги до него, тя звъннеше ли, той излизаше от стаята, не един или два пъти си е тръгвал по среднощ само защото тя го е извикала.

Надявах се, че като дойда и аз в София, нещата ще се променят.

Нищо подобно – в крайна сметка видях, че Златина прекарва много повече време с моя мъж, отколкото със своя.

Тя го гледа не като колега или подчинен, а като мъж – това се чете в очите й.

Харесва го – и има защо, разчита на него, иска винаги да й е подръка. А мен всичко това ме побърква.

Изобщо не съм спокойна, че присъствам на всичките им партита, тиймбилдинги и всякакви измишльотини.

Може би най-големият ми проблем е, че разбирам колко много тя е по- от мен – по-млада е, по-красива е, по-интересна е, по-реализирана е.

Аз може би винаги ще си остана една провинциалистка, която придружава мъжа си.

Чудя се дали ако не бяха децата, Филип все още ще е с мен?

Нямам нито едно доказателство, че той ми изневерява с нея, но сърцето ми го подсказва, а то не греши.

Може би сама създадох този ад и се побърквам в него.

Обърканата

Можете да ни пишете на e-mail [email protected]

Снимка: Pixabay.com